— Така не се говори с един от членовете на Ордена на дракона — извика той. — Покажи малко уважение, псе такова!
— Чудо голямо, някакъв си орден — сопна му се продавачът и най-накрая се изтръгна от хватката му. — Откога, по дяволите, стана толкова важен? Последния път, когато те видях, беше пазвантин в кръчмата „Зеленият бокал“. Какво толкова му е специалното на този орден?
— Сигурно не си видял това? — мъжът буквално навря знака с дракона в лицето на продавача.
— Някакво парче дърво с рисунка отгоре му. Какво означава?
— Това, друже, означава, че съм оръженосец на Ордена на дракона. А когато премина изпитанията, ще стана рицар на Ордена на дракона. А дотогава, малки мошенико, ще ме наричаш господин рицар и ще ме молиш за позволение да ми целунеш подметките. Дотогава… я ми дай още един бокал и може и да не те обвиня в измама и неподчинение.
— Мили боже — изръмжа продавачът. — Рисунката още не е засъхнала, а вече си просиш подкуп. Хубав Орден, няма що. Ама така е. Пази боже, сляпо да прогледне.
— Мисля, че трябва да внимаваш какво говориш, приятелче. Не вярвам да искаш да си враг на граф Дракан, а? Не си негов враг, нали?
— Не — отвърна търговецът, този път по-неуверено. — Не съм, но…
— Драконът не прощава на враговете си. Той е безпощаден към престъпниците, а не е мекушав като Гарвана. Ако искаш да видиш как постъпва с предателите, ела в крепостта утре.
Вече се бях измъкнала от събралата се пред тезгяха за сайдер тълпа, но тези думи ме накараха да спра. Утре? Какво е намислил да прави Дракан утре? Какъв предател?
— Какъв предател? — попита някой от зяпачите. — Да не би да са хванали Чудовището?
Оръженосецът на Ордена на дракона поклати глава.
— Все още не са, но държат лъжливата вещица — Жрицата на срама, която е негова съучастница.
Жрицата вещица? Да не би да имаше предвид мама?
— Каква вещица, каква Жрица?— извиках аз. — За какво говориш?
— Ще има малко представление — каза оръженосецът, на който очевидно му беше приятно да е в центъра на вниманието. — Лъжливата Жрица, същата, която се опита да накара Дракан да освободи Чудовището. Обвинена е в магьосничество и измама и ще бъде екзекутирана утре. Трябва да дойдете да погледате!
— И защо? — намеси се калайджията. — Да изпусна цял ден търговия на пазара, за да видя как бесят някаква нещастна жена?
— Няма да я бесят — каза оръженосецът и се усмихна. — Ще я разкъсат на парчета. Ще я оставят на драконите.
Стоях като вкаменена. Не можех да дишам. Ушите ми бучаха и цялата започнах да треперя. Вече знаех къде е мама. При Дракан. А утре щеше да я пусне на драконите.
— Е? — попита оръженосецът и подаде бокала си на продавача на сайдер. — Ще го напълниш ли?
Търговецът не отговори. Просто пъхна черпака в кацата и напълни бокала догоре. Ако човек се вгледаше, щеше да забележи, че ръцете му леко треперят.
15.
Оковаването на дракона
Все още не си спомням как съм стигнала от щанда за сайдер до крепостта. Дори не помня дали ме спряха на портата. Ако го бяха направили, сигурно се бях държала по-странно и от Лудия Малте, защото едва ли съм говорила особено смислено. Толкова много неща ми се въртяха в главата, че изобщо не забелязвах какво се случва около мен. Цяло чудо е, че намерих обратния път.
Спомням се, че седях до огнището в лабораторията на учителя Маунус и въпреки силния огън треперех от студ. Спомням си, че Нико и учителят се караха. Нико викаше толкова силно, че Маунус трябваше да му изшътка, за да не го чуе пазачът до стълбите. Те обаче продължиха да се карат със странно снишени гласове, които изобщо не се връзваха с думите, които си разменяха.
— Ако си мислиш, че ще тръгна да спасявам собствената си кожа, когато този проклетник възнамерява да нахрани драконите си с майката на Дина, дълбоко грешиш — ръмжеше Нико.
— Не ти ли е останала капка здрав разум? Не виждаш ли, че е капан?
— А ти какво си мислиш? Може би трябва да му изпратим писмо? „Скъпи Дракан, знаем, че това е капан, така че по-добре не убивай майката на Дина.“ И той веднага ще я пусне, нали?
— Престани. Изобщо не ни помагаш, като се държиш така.