Този път чуждестранните параходи и хората в бяло, кой знае защо, й напомниха някаква огромна зала; заедно с френската реч в ушите й закънтяха звуците на валс и гърдите й потръпнаха от безпричинна радост. Поиска й се да танцува и да бърбори на френски.
Тя с радост си мислеше, че в изневярата й няма нищо страшно. В изневярата й душата не бе взела участие; тя продължава да обича Лаевски, което се вижда от това, че го ревнува, жали и скучае без него вкъщи. Кирилин не се оказа нещо особено, беше грубоват, макар и красив, с него всичко бе приключено и повече нищо нямаше да има. Било каквото било, това не засяга никого, а и да научи, Лаевски няма да повярва.
На брега имаше само една женска къпалня, а мъжете се къпеха под открито небе. Надежда Фьодоровна завари в къпалнята Маря Константиновна Битюгова — възрастна дама, жена на чиновник, и 15-годишната й дъщеря Катя, гимназистка: двете седяха на скамейката и се събличаха. Маря Константиновна беше добра, възторжена и деликатна особа, говореше провлечено и с патос. До 32-годишна възраст беше служила като гувернантка, после се бе омъжила за чиновника Битюгов, малък плешив човек със сресани към слепоочията коси и много хрисим. И досега тя бе влюбена в него, ревнуваше го, пламваше при думата „любов“ и уверяваше всички, че била много щастлива.
— Скъпа моя! — каза тя възторжено, като видя Надежда Фьодоровна и придаде на лицето си израз, който всичките й познати наричаха захаросан. — Мила, колко приятно е, че дойдохте! Ще се къпем заедно — това е очарователно!
Олга бързо свали роклята и ризата си и се зае да съблича господарката си.
— Днес не е толкова горещо като вчера, нали? — каза Надежда Фьодоровна и потръпна от грубите докосвания на голата готвачка. — Вчера едва не умрях от задухата.
— О, да, мила! Аз самата едва не се задуших. Вярвате ли, вчера се къпах три пъти… представяте ли си, мила, три пъти! Дори Никодим Александрич се разтревожи.
„Как може да са толкова грозни? — помисли си Надежда Фьодоровна, като погледна Олга и жената на чиновника; хвърли поглед и към Катя и си помисли: Момичето има хубаво телце“.
— Вашият Никодим Александрич е много, много трогателен! — каза тя. — Направо съм влюбена в него.
— Ха-ха-ха! — засмя се пресилено Маря Константиновна. — Това е очарователно!
Щом се освободи от дрехите си, Надежда Фьодоровна изпита желание да литне. Струваше й се, че ако размаха ръце, непременно ще полети като птица. Съблечена, тя забеляза, че Олга гледа с погнуса бялото й тяло. Олга, млада войнишка жена, живееше със законния си мъж и затова се смяташе за по-добра и по-горна от нея. Надежда Фьодоровна чувстваше също, че Маря Константиновна и Катя не я уважават и се страхуват от нея. Това й беше неприятно и за да се издигне в очите им, каза:
— В Петербург вилният сезон сега е в разгара си. Толкова познати имаме с мъжа ми! Ще трябва да замина да се видя с тях.
— Вашият мъж, струва ми се, е инженер? — плахо запита Маря Константиновна.
— Говоря за Лаевски. Той има много познати. Но за съжаление майка му е горда аристократка и ограничена…
Надежда Фьодоровна не довърши и се хвърли във водата; Маря Константиновна и Катя влязоха след нея.
— Нашето общество е пълно с предразсъдъци — продължи Надежда Фьодоровна — и да живееш в него, не е така лесно, както изглежда.
Маря Константиновна, която беше служила като гувернантка в аристократичски семейства и беше наясно с това общество, каза:
— О, да! Вярвате ли, мила, Гаратински държаха да съм с различен тоалет и на закуска, и на обяд, така че, като да бях някаква актриса, освен заплата получавах още и за гардероба си.