— Да, да, добре — кимна тя мрачно. — Ясно е. Ще си държа устата затворена.
— Не се тревожи — прошепна Пабло, когато баща й се отдалечи. — Рейчъл Дилейни е проклета кучка. Всички я мразим.
Мили се ухили.
— Благодаря. Приятно е да знам, че не съм единствената, която я мрази. Джаспър я гледа с оплезен език и дори мама май вярва, че слънцето изгрява от задника й.
— Така ли? — попита Пабло, като повдигна вежди скептично. — Е, ще ти кажа нещо — сниши глас той още повече. — Задникът й е достатъчно голям, за да накара планетите да се въртят около него.
Мили се засмя.
— О, Пабло — извика тя, прегърна го и го целуна по бузата. — Обичам те.
Въпреки неласкателните думи на Пабло за задника й, тази сутрин Рейчъл изглеждаше още по-хубава от обикновено. Застанала до баща си в прилепнал бял клин и високи ботуши, с вталено черно сако за езда, което подчертаваше тънката й талия и гигантски гърди, тя приличаше на Джесика Рабит1, готова за лов.
Мили никога не бе успяла да си обясни омразата на Рейчъл към нея, а тя бе съвсем проста. Мили беше досадното насекомо на предното стъкло на колата, зрънцето пясък в мидата, дребната, незначителна, но вбесяваща пречка в живота й. Рейчъл вече бе най-богатото, красиво и гледано със завист момиче в Нюмаркет. Но това, което желаеше повече от всичко и смяташе за свое право по рождение, бе да стане най-великата ездачка в страната. Мили Локуд Гроувс бе направила това невъзможно.
Фактът, че Мили никога не се бе съревновавала с нея и яздеше просто защото обичаше това, вбесяваше Рейчъл още повече. За нея пренебрежението на Мили към омразата и яростта й бяха обида. Когато се случи злополуката с Мили, ненавистта й към нея вече бе толкова силна, че нищо не би могло да я намали. Мили беше и винаги щеше да бъде най-големия й враг.
— Виж, татко, той идва — изписка Рейчъл, когато Лесна победа влезе царствено.
Едно от нещата, които Мили най-много мразеше у Рейчъл, бе гласът й. Лигаво, високо пищене на малко момиченце, което звучеше сякаш бе вдишала хелий за балони. Разбира се, мъжете го обожаваха.
— Мили Боже, той не е първа младост. На колко години е този кон?
— На петнадесет и е в отлично състояние — отвърна Мили.
Сесил я изгледа предупредително, но тя не му обърна внимание.
— Всичките му сперматозоиди са олимпийски плувци, нали така, момче? — не можа да устои тя.
— А, здравей, Мили — каза Рейчъл с тона на херцогиня, поздравяваща слугинята си. — Не те забелязах. Да видиш кобилата ми ли дойде?
Моята кобила? Я стига, помисли си Мили.
— Истинска кукла — обади се Джаспър, като целуна Рейчъл по двете бузи. — Сигурно си адски развълнувана.
— Така е. Тя ми е подарък от татко — усмихна се Рейчъл.
Разбира се, горчиво си помисли Мили. Сър Майкъл Дилейни беше чудесен човек, но абсолютно сляп, когато ставаше сума за дъщеря му. Какъвто и дребен успех да беше постигнала Рейчъл като младши жокей, това се дължеше изцяло на факта, че баща й беше похарчил милиони, за да й осигури не само най-добрите коне, но и великолепни тренировъчни условия, ремаркета за коне и екипировка, за каквато другите ездачи дори не можеха да си мечтаят.
— Сър Майкъл, надявам се да нямате нищо против въпроса ми — каза Мили, без дори да обърне внимание на Рейчъл, — но защо никога не сте я пускали да се надбягва?
— Знаеш ли, Мили, май не мога да ти отговоря съвсем точно — отвърна Дилейни, като потърка замислено големия си корем. — След като я купих, не се чувстваше много добре. Ветеринарите смятаха, че са овладели положението, но ми се струва, че още не е съвсем на себе си. Предполагам, че просто не съм искал да рискувам.
Мили се зачуди за пореден път как свестен и симпатичен човек като него бе създал подобно чудовище, каквото бе дъщеря му. Малко собственици били похарчили цял милион за състезателен кон, без после да посмеят да „рискуват“. Очевидно бащата на Рейчъл наистина обичаше животните си.
— Аз винаги съм възнамерявала да я използвам за развъждане — важно се намеси Рейчъл. — Нали така, татко?
Тъпа крава.
— Е, добре — обади се Сесил, доловил нарастващото напрежение между двете момичета. — Да започваме, а?
Лесна победа, който чакаше нетърпеливо с разширени ноздри и въртеше очи от желание, възбуден от миризмата на кобилата, бе бутнат безцеремонно напред от Пабло. Жребецът изцвили диво и се стовари върху гърба на Звездата на Витлеем. Дейви се втурна напред в точния момент, сграбчи основата на пениса на коня и го насочи да проникне в кобилата. После му помогна да се задържи на място, докато си свърши работата, което се случи след около двадесет секунди.