Боби сви устни отвратено, сякаш бе подушил загнило месо.
— Русата Барби? Как мога да я забравя?
— Но нямам представа какви са плановете му, приятел — каза Шон, като отпи от великолепния бърбън и си помисли, че дъртият Ханк бе предоставял поне едно удоволствие на гостите си. — Джими никога не говори за бизнес с мен. Като се изключат конете, разбира се. Аз съм в конюшните по цял ден.
— А Мили? — попита Боби с колкото се може по-небрежен тон. — Сигурно непрестанно я виждаш, нали? Случайно да е изпуснала нещо пред теб?
— Не.
Ужасно бе да слуша как Боби говори за Мили и да вижда надеждата, която проблясваше в очите му. Горкичкият. Твърдеше, че е превъзмогнал чувствата си към нея, но не бе нужно да си Фройд, за да схванеш самозаблудата му.
Шон, който никога не се бе влюбвал истински, си напомни никога да не опитва подобно нещо.
— Ние с Мили не сме много добри приятели — обясни той. — А дори и да бяхме, не мисля, че знае нещо за деловите начинания на любовника си. Струва ми се, че доста си е паднала по него, но той се държи на разстояние.
— Какво имаш предвид? — учуди се Боби.
— Нали разбираш — отговори Шон. — Мотае я. Други момичета, купони и разни такива. Знае, че Джими я кара да работи непрестанно и тя не може да го следи. Тренировки, състезания, все повече реклама. Напоследък Мили се превръща в ходеща рекламна индустрия.
Боби помрачня още повече.
— Бих се изненадал, ако Тод й се доверява — довърши Шон бързо. — Това е.
Ветеринарят напрегна мозъка си отчаяно, за да се сети за някоя приятна новина от Ел Ей, та да успокои Боби поне малко, но го разсея появата на някакво момиче, което приличаше на Кристи Бринкли4 отпреди двадесет години.
— Обядът е готов — съобщи видението, като отметна коса назад.
Шон забеляза, че макар красавицата да се обърна към Боби, не искаше да го погледне в очите, а и той самият изглеждаше притеснен от присъствието й и отговори нервно.
— Наистина ли? — погледна си часовника. — Едва единадесет и половина е.
— Знам — сви рамене момичето. — Дилън и аз тъкмо се върнахме от града, но мама казва, че всички трябва да седнем около масата.
— Аз съм Шон.
В мига, когато възвърна способността си да говори, Шон скочи, грабна ръката на момичето и я зацелува ентусиазирано, преди Боби да успее да го представи.
— Шон О’Фланегън. Господи, невероятно удоволствие е да се запозная с вас.
Съмър се засмя.
— Съмър Макдоналд — каза тя, после добави учтиво, макар и напълно невярно. — Чувала съм много за вас от Боби.
Шон я изгледа уплашено.
— Всяка негова дума е лъжа — заяви той, като обви ръка около кръста й. — Не трябва да вярваш на нищо, което този тип ти каже.
— Не се тревожи — усмихна се Съмър, като метна многозначителен поглед на Боби, който той се престори, че не вижда. — Не вярвам.
Няколко минути по-късно, след като Съмър отиде да доведе Тара, двамата мъже се отправиха сами към дома на семейство Макдоналд.
— Има ли нещо между вас двамата? — попита Шон.
— Разбира се, че не — отговори Боби бързо. — Какво те кара да питаш?
— А, нищо — провлече Шон, разпознал опасната зона. — Просто ми изглеждаш малко смутен, това е всичко.
— Съмър ми е като сестра — обясни Боби.
— Точно така — кимна Шон. — Разбирам.
— Тя е само на осемнадесет и е прекалено добра за теб. Не можеш да я имаш — добави Боби.
— Добре де — кимна Шон отново, но не успя да сдържи усмивката си. — Загрях.
Бяха изминали две седмици от посещението на Шон в Хайуд. Мили стоеше пред огледалото в стаята на Ейми Прайс и пробваше тоалетите, които си бе донесла от Бел Еър. Тод щеше да я води на купон в прочутия палат на „Плейбой“ довечера. Мили очакваше събитието с нетърпение, макар че възбудата й понамаля тази сутрин, когато научи, че Шон, заклетият й враг в Палос Вердес, също бе поканен.
— Защо, по дяволите? — изстена тя, като се нацупи недоволно на отражението си в старинното френско огледало.
Изумруденозелената рокля без гръб, която Тод й бе купил миналия месец, за да се извини, че бе пропуснал надбягването в Санта Роза, вече й беше прекалено широка, благодарение на стриктната диета, наложена й от Джими. Висеше безформено от кокалестите й рамене и я караше да прилича на героиня от „Клетниците“ или на зловещо недохранена танцьорка от Вегас.