— Страшно е! — изхленчи Линда. — Ужасно е. Джаспър е обвинен в измама. И няма да го пуснат под гаранция. Намира се в затвора в Йорк, Мили. В затвора! И не иска да се види с мен. Дори не ми разрешава да му се обадя…
Линда захлипа отчаяно и накъсаните й думи не бяха достатъчно ясни за Мили.
— Мамо, опитай се да не се паникьосваш — помоли я Мили. — В момента съм по средата на нещо важно. Може ли да ти звънна след половин час?
— Половин час? — истерично извика Линда. — Тук е един през нощта, Мили. Имам нужда да поговоря с теб сега.
Мили въздъхна.
— Ще ти звънна веднага, щом мога. Обещавам ти.
Господ знае в каква каша се бе забъркал брат й този път. Но очевидно майка й не можеше да се справи сама. Щеше да й се наложи да се върне в Англия. И колкото по-скоро го направеше, толкова по-добре.
Тя затвори телефона и завъртя очи към Ейми, която се изкикоти. Внезапно нищо вече не изглеждаше толкова важно. Всъщност Мили се уплаши, че ще избухне в див смях, нещо, което не бе особено разумно при дадените обстоятелства.
Джими обаче не изглеждаше весел. Бе очаквал сълзи от Мили и ако не молби на колене, то поне горещо извинение за днешното фиаско. Вместо това тя изглеждаше по-загрижена за проблемите на Боби Камерън и организирането на пътуването си до Англия.
— Ейми — излая той. — Отивай да се грижиш за братята си. Мили и аз още не сме свършили. И да се извиниш на Кенди, задето я изостави така.
Ейми си пое дълбоко дъх.
— Знаеш ли какво, татко? — каза тя. — Майната ти.
— Моля? — изненада се Джими. — Какво каза?
— Казах, майната ти.
Сърцето на Мили се изпълни с гордост. Тя се усмихна на Дилън, който очевидно си мислеше същото. Крайно време беше Ейми да се възпротиви на наглото тлъсто копеле.
— Не съм ти робиня — спокойно продължи тя. — Ако Кенди не иска да се грижи за собствените си деца, не е трябвало да ги ражда.
— Не смей да говориш за Кенди с неуважение! — изкрещя Джими. — Тя е чудесна майка.
— Тя е ужасна майка — отвърна Ейми. — Честно, татко, обичам те. Но как може да си толкова сляп?
Мили стана, облече пуловера си и се огледа набързо. Издуха носа си и избърса следите от сълзите. Ейми и Джими очевидно имаха доста неща за обсъждане. Можеше да ги остави да се разправят и да се изправи срещу неизбежното нападение на репортерите отвън. Все още нямаше представа какво да им каже и как да обясни случилото се. Но колкото по-рано излезеше при тях, толкова по-бързо щеше да приключи с всичко това.
— Къде отиваш? — побесня Джими, когато я видя да се отправя към вратата. — Още не съм свършил с теб.
Господарският му тон я вбеси. А и нямаше какво повече да загуби.
— Току-що ме уволни, Джими, забрави ли? Ако случайно не си наясно с този термин, той означава, че вече не работя за теб.
— Върни се тук! — изрева Прайс. — Дължиш ми извинение, млада госпожице, да не споменаваме и за малко уважение.
— Не ти дължа абсолютно нищо — отвърна Мили. — Помогна ми да спечеля пари. Ти също спечели. Край на историята. Пък и след като вече съм вън от играта, можеш спокойно да наемеш Рейчъл Дилейни. О, съжалявам, сгреших — усмихна се тя саркастично. — Вече го направи, нали?
— Рейчъл няма нищо общо с това — заекна Джими.
За първи път Мили го видя да отстъпва. Това й се стори адски приятно.
— Дори и да бях победила днес, пак щеше да ме замениш, нали?
— Не е сигурно — излъга той.
— Слушай, Джими, благодарна съм ти за старта, който ми даде. Но вече не искам всички тези дивотии с английската каубойка — едва когато изрече думите, осъзна, че наистина ги мислеше. — Така че давай напред с Рейчъл. Не се чувствай зле задето ме заменяш с нея.
— Не се чувствам зле — гадничко отвърна Джими. — Нито за миг.
Вратата се отвори широко и разкри разярената Кенди, стиснала по едно пищящо хлапе във всяка ръка. Красивото й кремаво сако от „Ралф Лорън“ бе омазано със сладолед и сополи. Косата й бе рошава, сякаш се беше борила с вятърна мелница. Обикновено безукорният й грим се бе разтекъл и приличаше на зловеща маска.
— Мамка му — прошепна Дилън на Ейми. — Кой покани Круела Девил5?
— Джими! — изкрещя Кенди вбесено. — Търсих те навсякъде. А ти! — насочи тя костеливия си пръст към Ейми и потрепери от ярост.
— Това е абсурдно — намеси се Джил раздразнено. — Тук заприлича на Таймс Скуеър.
— Съжалявам, бебчо — извини се Джими и взе синовете си от Кенди. — Дойдох да съобщя на Мили, че я уволнявам.