Не остана разочарована.
— Мамка му — подсвирна Зак, когато видя съперницата й. — Роузи О’Донъл6 се е изрусила и е била погълната от гигантска гъба!
Рейчъл се понесе към тях в рокля от розова тафта. Наистина изглеждаше страшна. Косата й все още бе гъста и лъскава, а гърдите й — по-гигантски и отпреди — висяха над стегнатия корсаж. Най-любезните думи, с които можеше да бъде описана, бяха „дебела крава“. Но Мили не държеше да е любезна.
— Рейчъл — усмихна се тя злобно. — Мили Боже! Наистина си се променила.
— Може да съм качила няколко килограма — отвърна Рейчъл вбесено, — но поне семейството ми не е станало за смях.
Последната реплика бе насочена специално към Линда, която стоеше само на метър от тях и си говореше с група жокейски съпруги. Линда се изчерви засрамено.
— Честно казано, изненадана съм, че решихте да се появите тази година, като се има предвид присъдата на Джаспър и твоя… как да го наречем… провал? Сигурна съм, че мама ви е поканила само от съжаление. Но предполагам, че не сте имали къде другаде да отидете, нали?
— Позволете ми да се представя — прекъсна я Зак, като пристъпи напред, преди Мили да стисне неприятелката си за гърлото. — Зак Спиро. Радвам се да се запознаем. Чувал съм много за вас.
Учтивостта му втрещи Рейчъл, която не можа да реагира за момент. Шашна се още повече, когато и Джаспър изникна до нея.
— Джей? — заекна тя. — Какво… Имам предвид, не трябва ли да си…
— Здрасти, Рейчъл — поздрави той, като се наведе към нея със странна гримаса на лицето, която бе упражнявал с часове пред огледалото в килията си и смяташе за ведра и ангелска, а всъщност му придаваше вид на човек с киселини, после я целуна по двете бузи. — Пуснаха ме предсрочно за добро поведение — обясни й. — Как си ти, Рейчъл? Щастлива ли си?
Хвана я за ръцете и се вгледа дълбоко в очите й. Не като любовник, а по-скоро като психиатър. Сякаш тя бе човекът, който имаше нужда от помощ.
— Напълно съм щастлива, Джаспър, благодаря — отговори тя.
— Надявам се да е така. Не ми се иска да мисля, че не ти е простено. Всички ти прощаваме за случилото се. Нали така? — обърна се към сестра си.
Мили се канеше да му отговори, че със сигурност не е простила на Рейчъл, нито възнамерява да го направи, докато диша, но съперницата й я изпревари и избухна от негодувание.
— Ти? — извика възмутено. — Ти ми прощаваш?
— Да — отговори Джаспър.
Съсредоточен само в себе си, както винаги, той не забеляза възмущението й и дори се опита да я прегърне.
— Научих се да прогонвам гнева си, Рейчъл — продължи спокойно. — Би трябвало да опиташ същото. Не трябваше да търсиш успокоение в храната. Би трябвало да се обърнеш към Господ.
Мили не вярваше, че някога е обичала брат си повече, отколкото в този момент. Изражението на Рейчъл почти си струваше загубата на Нюуелс.
— Преди да се обърнеш към Господ, Рейчъл — намеси се Мили весело, — разкажи ни новините за Мики. Чух, че ходи с онази чешка гимнастичка, Полина някоя си. Поддържаш ли още връзка с него?
— Не — ледено отвърна Рейчъл. — Но каквото и да си прочела, трябва да знаеш, че аз зарязах Мики, а не той мен.
— А, ето те — извика бащата на Рейчъл, усмихнат както винаги. — И Мили! — зарадва й се той. — Как си, скъпа? Чудесно е да видя, че двете най-после сте заровили томахавката на войната.
— Здрасти, Майкъл — целуна го Мили нежно, като знаеше, че това ще вбеси Рейчъл още повече. — Честита Коледа.
— Мисля, че майка ти иска да поговори с теб — съобщи й той.
Всички се извърнаха към Линда, която махаше енергично на Мили и Зак. Джаспър вече бе изчезнал някъде, несъмнено да проповядва Божието слово на останалите неверници в дома на семейство Дилейни.
— Какво правиш? — изсъска Линда театрално, когато Мили най-после отиде при нея. — Обеща ми, че няма да правиш сцена на Рейчъл.
— Не съм направила абсолютно нищо! — възмутено се защити Мили, като потърси подкрепа от Зак. — Почти не казах и дума. Джаспър я вбеси.
— Е, както и да е — каза Линда мрачно, — има и нещо друго — тя бръкна в златната си вечерна чантичка и извади твърд бял плик. — Пристигна вчера, но забравих да ти го дам. Мисля, че може да е от Боби — добави шепнешком.
Мили усети как жизнерадостното й настроение се изпари, а кожата й настръхна. Пощенската щампа наистина беше от Солванг.
— Знаеш ли, по-лесно е да разбереш от кого е, ако го отвориш — нежно я насърчи Зак.