Час по-късно Джаспър лежеше по гръб на пода в ремаркето на Мариголд. Голата Рейчъл седеше върху него, отметнала глава назад, и стенеше от сексуален екстаз.
— Ооо, да! — изохка тя и стисна мускули около члена му. — О, Господи, да!
— Кажи името ми — изстена Джаспър. — Кажи, че съм най-добрият, с когото си била.
— О, Джаспър — промълви тя задъхано. — Не спирай! Ти си най-добрият. Най-добрият, с когото съм била!
Той стисна закръгленото й дупе, проникна още по-дълбоко в нея и свърши с триумфален стон. Да, беше го направил. Официално беше заковал най-страхотното маце в жокейските кръгове.
Роби Пембъртън може да бе любимец на тълпите, но когато ставаше дума за жени, определено бе по-назад от Джаспър. Рейчъл можеше да притежава всеки мъж, когото си поискаше, но бе избрала него.
Не Роби, а него.
Рейчъл се изплъзна от бързо омекващия пенис на Джаспър и взе шепа слама да се избърше. Сексът не бе лош. Не великолепен, но приличен, а и членът на Джаспър не бе малък.
Но важното бе, че бе изпълнила задачата си: успешно бе съблазнила брата на Мили. Мисълта я накара да се усмихне доволно.
Като приятелка на Джаспър, тя щеше да има неограничени възможности да дразни Мили. Можеше да се мотае из конюшните на семейство Гроувс и да язди конете на Нюуелс, забранени на съперницата й. А пък сближаването с простата майка на Джаспър и Мили, устремена към върховете на обществото, щеше да е проста работа.
След начина, по който Мили бе изпъквала пред нея, когато бяха деца, побеждавайки я с лекота при всяко надбягване, да не споменаваме и факта, че бе заела нейното място в младежкия отбор, отмъщението щеше да е сладко.
А цялата работа бе толкова проста. Не можеше да разбере защо не се бе сетила за това още преди години. Дори бе успяла да убеди суетния Джаспър, че идеята е изцяло негова. Очевидно той се смяташе за страхотен донжуан. Е, ако искаше да се заблуждава, че тя е невинно агънце, безпомощно пред животинския му магнетизъм, това не бе проблем. Най-важното бе да си отмъсти на Мили.
Вечерта, седнала в таксито до майка си, Мили бе готова да застреля някого, най-вече себе си. Когато Линда се върна в апартамента в Пимлико, развълнувана от победата на Роби Пембъртън и въоръжена с вечните си оправдания за скапаните изпълнения на Джаспър — Мили не можеше да си обясни защо сериозен собственик като Маркъс бе избрал кретен като брат й да язди в такова престижно надбягване — момичето вече бе на края на силите си. Изпускането на състезанието и отиването на проклетия бал бяха достатъчно ужасни, но на всичко отгоре бе принудена да прекара целия следобед в изтърпяване на маникюр, педикюр, сушене и кола маски, които я накараха да се почувства като добре изскубано пиле.
Какво, по дяволите, караше жените да се подлагат на тези изтезания, помисли си Мили горчиво, когато сладкото, но тъпо момиченце, на което майка й бе платила цяло състояние да дойде да я фризира, започна поредната си лекция относно състоянието на косата й.
— Чувала ли си изобщо за балсами? — попита фризьорката, като се помъчи да среше рошавата грива на Мили. — Трябва да се подстригваш по-често. И редовно да си правиш маски с горещо олио.
По-скоро ще се сваря в горещо олио, отколкото отново да мина през всичко това, помисли си Мили презрително, но се опита да се държи любезно. Единственото й избухване бе, когато Карън, надутата гримьорка, се опита да я убеди, че всичките й проблеми в живота се дължат на факта, че не носи достатъчно лилаво.
— Ако смесиш лилавото с розово върху горните си клепачи, ето така, ще се получи чудесен фин ефект.
— Фин! Да не си сляпа? — побесня Мили. — Вече бездруго приличам на Барбара Картланд2 в проклетата рокля. А сега искаш да ме превърнеш в лейди Една?
Всъщност въпреки намръщената й гримаса, Мили изглеждаше чудесно. Спечелила битката с майка си за синята рокля — дълго, прилепнало творение от тафта, Мили имаше адски изискан вид, поне когато седнеше. Украсените с диаманти обувки „Маноло Бланик“ бяха невероятно красиви, но тя едва успяваше да стои в тях, да не говорим за ходене. Фалшивият тен, срещу който се бе борила следобед, направи чудеса за кожата й и леденосинята рокля вече не я лишаваше от цвят. Благодарение на косата, която се спускаше на гъсти вълни по гърба й, лъскава и блестяща, изкусно гримираните й очи и финия бронзов руж по бузите изглеждаше по-възрастна, елегантна и, макар самата тя да не го съзнаваше, страхотно сексапилна.