— Каква беше тази разправия с Джими? — нервно попита Шон. — Не си се изпуснал, че съм идвал при Кравиц, нали?
— Не — раздразнено промърмори Боби. — Но едва не го халосах. Този тип е абсолютен кретен. Тръпки ме побиват от него. Как можеш да работиш за него?
— Ако беше видял конете му, нямаше да ми зададеш подобен въпрос — отговори вечно практичният Шон. — Бих работил и за Адолф Хитлер, ако имаше конюшните на Джими.
— Не говориш сериозно — усмихна се недоверчиво Боби.
— Страхувам се, че съм съвсем сериозен. Но достатъчно за моето проституиране. Трябва да се запознаеш с приятелките ми. Мария, Кончита — завъртя се той към двете красавици, — това е добрият ми приятел Боби Камерън.
Момичетата кимнаха и се усмихнаха. Очевидно и двете не говореха английски.
— Страхувам се, че страда от прекалено сериозни принципи — продължи Шон. — Работи само за добрите. Дори го диагностицираха като страшен моралист. Не е ли така, Боби?
Преди да успее да халоса Шон по ухото, Боби се озова в прегръдката на сексапилна аржентинка. Едно от момичетата, приело речта на Шон като намек да се представи на Боби, се хвърли върху него като лабрадор, който се радва на стопанина си.
— Приятно ми е да се запознаем — засмя се Боби.
Забеляза, че приятелката й е пъхнала ръка в панталона на Шон, без да обръща внимание на минаващите наоколо гости.
— Не си срамежлива, а? — добави той.
Позволи на момичето да го обсипе с целувки и почти забрави за неприятната си среща с Джими Прайс. Най-после започваше да се забавлява, когато някой го потупа по рамото.
— Съпрузи вляво от теб, четиридесет и пет градуса — изсъска Шон.
Боби се завъртя и видя двама аржентинци, яки като циментови блокове, които се приближаваха заплашително.
— Съжалявам, сладурче — каза той, като се освободи от момичето и се отправи към вратата. — Трябва да тръгвам.
Клекнали зад беемвето на Шон, задъхани от тичането, двамата изчакаха в сенките играчите на поло да се предадат и да се върнат в къщата.
— Мамка му, едва се отървахме! — изсмя се Боби, когато опасността премина. — По колко пържоли ядат тези типове? Онзи вляво приличаше на сумист.
— Жалка работа — въздъхна ирландецът. — Момичетата бяха красиви и готови на всичко. Можехме да си ги поделим.
Боби ококори очи в тъмнината.
— Чудесна мисъл — каза той, — но предпочитам да оставя груповите изпълнения за теб. Едно момиче на вечер ми е повече от достатъчно.
Шон поклати тъжно глава.
— Трябва да разшириш хоризонта си, Дороти3 — подхвърли той. — Вече не си в Канзас.
Боби се засмя и изтупа прахта от ръкавите си. Опита се да си представи какво ли биха си помислили баща му или Уайът, или някой от другите работници в ранчото за групов секс със съпругите на други мъже. Но всъщност никой дори не би се замислил по въпроса. Подобни неща просто не се случваха в долина Санта Инес.
— Да, предполагам, че не съм — кимна той. После помогна на приятеля си да се изправи и внезапно се почувства безкрайно изморен. — Съжалявам, че те разочаровам — рече с прозявка. — Но единственото легло, което искам в момента, е моето собствено.
7.
Джаспър седеше намръщено в тъмносиния рейндж роувър на баща си и оправяше косата си, вторачен в огледалото за обратно виждане. Наскоро си бе пуснал по-дълъг бретон, който мажеше обилно с гел и оформяше на кичури в стила на модерните банди. Повечето момичета, които се мотаеха около жокеите, харесаха новия му вид. Но откакто преди две вечери по време на секс Рейчъл му бе казала, че изглежда така сякаш на главата му е легнал таралеж и е умрял там, бе започнал да се съмнява в прическата си.
Двамата със Сесил отиваха към „Хийтроу“, за да посрещнат наетия от Майкъл Дилейни прочут калифорнийски треньор, който щеше да им гостува.
— Не разбирам какво толкова му е специалното на този тип — изхленчи Джаспър мрачно, за трети път през последните два часа.
Негодуваше срещу факта, че баща му го повлече към летището само за да посрещне и приветства бъдещия им гост. Шибаният Боби Камерън за него бе пълна досада. Рейчъл го отегчаваше от седмици с дрънкане колко гениален бил Боби с конете. Да бе! Сякаш на някого му пукаше.