чето необикновени и непостигаеми чрезвън-шно поучение неща, които съм узнал през земния си живот. На много места в своите книги съм посочил, че ние, Светещите на Прасветлината, получаваме достъп до онова, което трябва да ни се разкрие, и повече от достатъчно съм обяснил на управомоще-ните да задават въпроси, как може да се постигне такова знание: чрез „себепревръщане“, или пък — ако не може да бъде усвоено по този начин — и чрез предаване. „Вавилонското“ объркване на езиците, този бич за цялото земно човечество във всички времена, престава да действува, когато се съобщават — без думи — самите прозрения, за да може придобилият ги закономерно да ги направи след това разбираеми за самия себе си и за другите с изразните средства на своя майчин език. По същия начин съм стигнал и до голяма част от наименованията и термините в моето духовно учение.
Въпросните думи се срещат най-често там, където обичайният език не ми е предлагал нужния ми словесен образ, за да станат моите послания поне приблизително разбираеми. Когато това бе допустимо, наличните вече думи за философски или религиозни понятия бяха добре дошла помощ за мен, ка-къвто например е случаят — макар и в по-различен смисъл — с думите „Прабитие”, „Праслово" и „Прасветлина ", докато за означаване на действителното духовно естество на Общността, към която принадлежа заедно с човеците, чувствуващи се по силата на своята еднородност като духовни „Братя“ с общо потекло, не намерих подходяща дума в майчиния ми език, ето защо Действителното във всеки един от нас — такова, каквото всички ние го възприемаме — можах да предам единствено с думите: „Светещи в Прасветлината“. А на всички, които твърде много се залавят за буквата, без да стигат до представата за означената със съответната дума реалност, нека кажа тук, че и думата „Лъчезарни“ би била правилно означение на същата тази Действителност и тя е използвана съвсем правомерно в холандското издание на „Книга за живия Бог“, за-щото всяко духовно „светене“ е само по себе си „излъчване“ или „сияние“.
Читателят би се оказал твърде далеч от възможността да възприеме предвечното духовно богатство, съдържащо се в моите книги, ако се заеме да изследва предложеното му от мен в свободна словесна форма така, как-то е прието да се чете научно изложение или богословски трактат!
Ако това беше целта, от вечния Дух сигурно биха поверили възложената на мен задача на някой богослов или изтъкнат учен. Но и като ваятел на словото, и като създател на творби в линии и багри, аз съм твърде много обусловен, по силата на вродените си земни наклонности, от своята художествена дарба, така че всяко нещо, добило форма чрез мен, носи неизбежно следите на тази природна заложба. Тук не говоря за техническото умение, придобиването на което ми струваше много усилия, нито за някаква „гениална“ лекота на творческия процес, която ми е
напълно чужда, а само за вродения артисти-зъм на цялата ми човешка природа, който и при пълното отсъствие на всякакви творчески способности не би могъл да не се прояви по някакъв начин, дори ако полагах най-ста-рателни усилия да го скрия.
Ето защо езикът за мен съвсем не е само конвенционално средство за общуване, а — по силата на чисто духовно присъщите му формални елементи — градивен материал, изискващ художествено претворяване (макар и съвсем не в характерния за един поет смисъл), за да може да предложи на възприемащия го онова, което е способен да му даде от себе си, след като получи съответната форма. А това означава съвсем определено, че във всяка словесна творба, създадена от мен, формата има същото значение, какво-то и съдържанието. Читателят трябва да се научи да чувствува формата, ако иска да възприеме нейното съдържание! —
По тази причина той не бива още от самото начало да се опитва да даде по възможност стриктна и окончателна дефиниция на новосъздадените от мен думи или словосъчетания, както е прието, при това съвсем основателно, в областта на науката, защото при мен думата винаги е изпълнено с живот пресъздаване на една Действителност — живо подвижна в самата себе си, — а не някакъв застинал, макар и нелишен от филологическа стойност препарат! Ако в стремежа си да я превърне в подобен препарат някой почне да я сецира под лупа, той би лишил от живот оживотворената от мене дума. . . А безжизнената дума е неспособна да пробуди Живот в царството на душата, защото тя руши всеки Живот със своята — „трупна отрова“! Вярно е, че с лишените от Живот думи се борави много лесно и няма нищо, което да не би могло да се „докаже“ чрез тях. Аз обаче искам не да доказвам, а да оставя живата дума сама себе си да изрече!