Той е на тази земя преди всичко за да помогне на подвластните на времето свои ближни, които са близо до духовното пробуждане, наистина да се пробудят и чрез тази си духовна помощ да им даде онова, от което те се нуждаят.
Ала би било глупаво да се вярва, че един Светещ на Прасветлината трябвало непременно да даде на „всички” онова, което носи на своите ближни! Това е не само невъзможно — така, както човек не може и да „ обича" истински „всички“, — но дори да беше възможно, би било до немай-къде вредно за безброй хора, които не са още близо до пробуждането. Взети са обаче мерки съответният будител и помагач да бъде разпознат и разбран при духовното пробуждане единствено от онези, които вече чувствуват нужда от него. За всички други призивите му си остават неразбираеми, или в негово лице те могат най-много да съзрат нежелан смути-тел на техните сънища наяве. Нещата стоят така още от времето, когато тази земя е дала за първи път убежище на човека, и те няма да се променят, докато той продължава да вярва, че в земното животно изживява самия себе си.
Единствено заради тези взаимовръзки с нуждаещите се от него ближни — негови съвременници или идващите след тях — в отреденото време на Светещия в Прасветлината се ражда предопределеният му земен човек, обвързан и съединен с него преди невъобразимо дълъг период от време. Първата и най-неотложна необходимост изисква тогава от Светещия на Прасветлината да развие постепенно у съединения с него земен човек способността да го възприеме в земното си съзнание. Различните външни житейски обстоятелства, които го подготвят за това, понякога изглеждат, видени отвън, по-скоро като препятствия, и то далеч не от такъв характер, че да се допусне някаква духовна намеса в тях от страна на Вечността. Все пак от подготвителния живот на съединения със Светещия в Прасветлината земен човек не бива да се отстранява нищо, иначе той не би могъл да се превърне в онзи остър като бръснач универсален инструмент, от който Светещият се нуждае за изпълнение на своята земна задача, тъй като трябва да стане вая -тел в служба на величавия духовен „Храм“, „съграждан“ от Събратята му във Вечността, — като непреходен паметник на подвластния на времето земен човек!
Още през този подготвителен период вечният Светещ на Прасветлината умее вече да си служи със своя земен „инструмент“, но напълно пригоден за него той става едва ко-гато бъде най-после „заточен“ както трябва и са премахнати всички „нащърбявания“ по режещата му повърхност. А както дори най-твърдата и най-остро заточена стомана се из-тъпява постепенно при употребата на инструмента и се нуждае от нова закалка и ново заточване, за да продължи да служи на майстора ваятел на художествени форми, така и земният човек трябва да бъде отново и отново „закаляван“ и „заточван“ като инструмент, предназначен да служи на едно духовно дело. При тази негова дейност съвсем не липсват възможности да се получат „нащърбявания“!
Нека завърша сега това образно сравнение със сухата констатация, че съвсем не е
признак на някаква земна „привилегия“ да видиш всичко земночовешко в себе си съединено със Светещия в Прасветлината. Напротив, за земния човек е суров, неотменимо поет във Вечното дълг да се откаже завинаги от себе си, за да се изживява занапред единствено в съзнанието на Светещия в Прасветлината, все едно какви амбиции е лелеел като земен човек, докато трае животът му на земята. —
По силата на вътрешно присъща закономерност в субстанциалния Дух преди невъобразимо дълго за земните мерки време бе духовно предопределено Светещият в Прасветлината в наше време да се появи на земята, въплътен в човек, който от ранна възраст добре познава манталитета на европееца.. На моите истински духовни Братя във вечната Прасветлина, живеещи едновременно с мен във видимо тяло на тази земя, не е възложена задачата да се разкрият пред Запада на азиатските си майчини езици, да не говорим, че такова поръчение би им се сторило доста
странно тъкмо защото живеят с манталитета на самобитния, неевропеизиран азиатец. Но в западния свят и дори сред някои склонни към фантазиране ориенталци се ширят толкова мистериозни, налудничави и безнадеждно нелепи мнения за нас, Светещите на Прасветлината, — произволно наричани „Бяла ложа“, — че само Светещ, който като земен човек принадлежи към европейската културна сфера и добре познава всички значими за западното знание неща, би могъл да предприеме неотложно необходимото отделяне на отговарящите на истината представи от явно погрешните.