А и днешното време е действително узряло вече да чуе отново глас, който «е излага собствените си мисловни спекулации, а има правото да говори, изхождайки от вечното Познание. Истината се нуждаеше от свое слово и говорителят на това слово бе определен още преди да възникне космичното тяло, на което то трябваше да бъде изречено в отреденото му време. Това, което все още не сте поискали в себе си, него и аз не бих мо-
гъл да ви го кажа, но мога да помогна духовно на всеки нуждаещ се от помощ, стига той да е осъзнал вече в себе си, че с е нуждае от онова, което имам да му дам. Аз не съм единственият, който е в състояние да ви помогне, черпейки от вечната Сила, но съм единственият живеещ днес „в света“ земен човек, чийто живот на тази земя му позволява да бъде сверзващо звено между земната преходност и Вечността.! Цялата ми духовна дейност — нямаща нищо общо с каквито и да са окултистки или други мистериозни практики и протичаща изключително вев вечния Дух, в който съм непрестанно осъзнат и деен и през дните, отредени на даденото ми земно тяло — има преди всичко тази основна цел: — навсякъде, където е необходимо, да предоставям тази съществуваща в мен връзка като „мост“ на другите и чрез собствената им най-съкровена духовна същност да им помагам да минат по този мост.
Това се отнася както до живеещите заедно с мен на земята хора, така и до идните поколения и отишлите си вече оттук, но не засяга онзи, който не иска достъпната му чрез мене помощ, защото Духовното не се натрапва никому и може да бъде възприето само при пълна доброволност. — Аз не мога и не искам да приема против волята му никого в съзнанието на вечния, субстанциален Дух, който е жизнена Първооснова на всеки човек, дори той да не съзнава Духовното в себе си. Онова, което ми принадлежи, се разграничава без каквато и да е намеса от моя страна от всичко, което и след еони няма да е в състояние да приеме моята духовна помощ! Аз самият не „съдя“, но самото ми съществувание тук, в този свят на земните сетива, дава всекиму възможност сам да произнесе своята присъда над себе си чрез начина, по който се отнася към мен. —
В своето словесно вестителство аз съвсем не отричам онова, което е било казано преди моите земни дни чрез човешки уста от вечния Дух! Зная само колко неправилно е било разбирано в повечето случаи то и посочвам в дадените от мен напътствия, как в действителност трябва да бъде разбирано, — като единствен измежду способните да внесат тук яснота, който живее днес „в света“ и комуто е близко западното светоусещане. —
Сега някой би могъл да запита, как по-точно са устроени духовните съотношения между мен и моите ближни, живеещи заедно с мен във външния обществен живот на земното всекидневие? — В отговор едва ли може да се каже нещо много повече от това, че и външният земен човек в мен е естествено и несъмнено обусловен от субстанциалната ми духовна същност! Тази моя най-съкрове-на духовна особеност е тъй дискретно и отчетливо идентична в себе си с присъщата й сфера, че за нея е абсолютно невъзможно да поиска да се „възпроизведе“, така да се каже, във формите на външното земно всекидневие, — ако допуснем, че един духовен Човек, осъзнат едновременно и в земното, и във Вечното у себе си,бм могъл да се стреми към подобно нещо. Там, където съм в състояние да окажа духовна помощ, няма нужда от никакви външни жестове, които по-скоро биха ми попречили да помогна! Всеки външен жест е само илюзорен образ на реалното духовно действо и се използва преди всичко тогава, когато този реален процес не може да бъде извършен в действителност. —
Ето защо стилът на моя външен делничен живот е коренно различен от начина на живот, към който упорито се стремят жадните за почести и склонни към самоизтъкване хора, за да могат да запазят винаги жива своята увереност във високата земна значимост на собственото си съществувание пред самите себе си и в очите на другите.
Всеки вид самоизтъкване във външния живот ми е до такава степен чужд и далечен, че бих разочаровал горчиво всички, които очакват от мен прояви на помпозна маниерност. За мен няма нищо по-смешно от показното достолепие. Как бих допуснал сам да се унижа до такава степен?!
Истинското достойнство никога не се излага на показ и никой от живеещите във вечния Дух не си е задавал никога въпроса, какво да направи, за да се представи в по-ефект-на светлина.
За всеки от моите съвременници, независимо дали знае или не за моите взаимовръзки с Вечното, аз съм просто един земен ближен, който е много далеч от желанието да му се „кади тамян“. Напротив, с радост посрещам във външния си живот всяка проява на непринудена, сърдечна, действително „самобитна ", пропита с хумор и истински „свободна“ естественост, която сама по себе си създава винаги добри форми на живот и поведение, колкото и простодушно да се изявяват те. В това отношение през целия си земен живот съм смятал, че е много повече в интерес на моите ближни да имат добри обноски и да полагат подобаващи грижи за тялото си, отколкото да ораторствуват за уж „духовни“ неща като някаква „енциклопедия на мистиката и окултизма“!