Нануци обходи с поглед картините, засмя се и разпери ръце.
— Мисля, че ние трябва да ви благодарим, Едгар.
— Впечатлен съм от тяхната искреност — добави Йошида. — И тяхната… не знам как да го кажа… яснота. Тези образи привличат зрителя, без да го потапят в себе си. И съм поразен от бързината, с която работите. Вие изригвате.
— Моля?
— За художниците, които започват да рисуват като по-възрастни, понякога се казва, че изригват — поясни Нануци. — Сякаш се опитват да наваксат пропуснатото време. Но вие… четирийсет картини за няколко месеца… или всъщност седмици…
„И още не сте видели онази, която погуби педофила-убиец“ — помислих си.
Дарио отново се засмя, макар и невесело.
— Само гледайте да не избухне някой пожар.
— Да… наистина ще бъде ужасно. Ако се договорим, ще може ли да съхраним част от творбите във вашата галерия?
— Разбира се — отвърна Нануци.
— Чудесно — кимнах, мислейки си, че искам да подпиша договора възможно най-бързо, каквото ида каже Уайърман, само за да махна картините час по-скоро от Дума. Не пожарът ме притесняваше. Навярно мнозина художници „къснозрейки“ изригваха, ала четирийсет и една картини на Дума Ки бяха с трийсетина повече от нормалното. Усещах присъствието им в тази стая, все едно беше статично електричество в лайденова стъкленица.
Естествено Дарио и Джими също го усещаха. На Дума Ки картините се проявяваха в пълна степен. Те буквално се впиваха в онзи, който ги гледаше.
XIII
На следващата сутрин отидох на кафе с Уайърман и Елизабет пред „Двореца“. Вече пиех само аспирин, преди да тръгна на път, а напоследък Големите крайбрежни разходки се бяха превърнали от изпитание в удоволствие. Особено след като времето се затопли.
Елизабет седеше на инвалидната си количка, подносът й бе осеян с трохички от закуската. Предположих, че Уайърман е успял да я накара да пийне малко сок и кафе. Старицата се взираше в океана и в погледа й се четеше сурово неодобрение — сега приличаше повече на капитан Блай80, отколкото на дъщеря на мафиотски дон.
— Buenas dias, mi amigo — поздрави ме Уайърман и се обърна към Елизабет: — Това е Едгар, госпожице Истлейк. Дойде да поиграем на карти. Искате ли да го поздравите?
— Пикня-говна-глава-плъх — отвърна тя (или поне така си мисля). Във всеки случай думите й бяха адресирани към океана, който бе все така тъмносин и притихнал.
— Очевидно още не е във форма — отбелязах.
— Да. И педи е изпадала в подобно състояние, следвано от просветление, но не помня да е получавала такава криза.
— Още не съм й показал картините си…
— В момента е безсмислено. — Той ми подаде чаша турско кафе. — Вземи. Повдигни си настроението.
Връчих му плика с примерния договор. Уайърман го отвори, а аз се обърнах към старицата.
— Елизабет, да ти почета ли стихове?
Отговор не последва. Намръщеното й каменно лице бе обърнато към океана — все едно виждах капитан Блай, който се канеше да нареди да завържат някой моряк за мачтата и да му смъкнат кожата от бой.
Внезапно, без никаква причина и изненадващо за самия себе си, попитах:
— Баща ти гмуркач ли беше, Елизабет?
Тя завъртя едва забележимо главата си към мен и погледите ни се срещнаха. Горната й устна се бе повдигнала, оголвайки застрашително зъбите й. За секунда (ужасяващо дълга секунда) имах чувството, че ме гледа друг човек. Или дори не човек, а същество, вселило се в старческото тяло на Елизабет Истлейк. Пръстите на дясната ми ръка се свиха в юмрук и аз за пореден път усетих как несъществуващите прекалено дълги нокти се впиват в несъществуващата ми длан. После Елизабет отново извърна очи към водата и заопипва подноса, докато намери парче от сладкиша, а аз си казах, че съм идиот, който трябва да обуздае въображението си. Без съмнение на Дума Ки имаше доста странности, ала не биваше да взимам всяка сянка за призрак.
— Да — отговори ми разсеяно Уайърман, докато разглеждаше договора. — Джон Истлейк беше същински Рику Браунинг81… нали се сещаш, онзи тип, който изигра чудовището от Черната лагуна.
— Уайърман, ти си непресъхващ извор на безполезна информация.
— Да, такъв съм си. Знаеш ли, че харпунът на стареца не е купен от магазина? Госпожица Истлейк твърди, че са го изработили по поръчка. Вероятно мястото му е в музея.
Аз обаче изобщо не се интересувах от харпуна на Джон Истлейк… поне тогава.
— Четеш ли договора?
Той остави листа върху подноса и ме изгледа смутено.
80
Уилям Блай (1754–1817) — морски офицер, вицеадмирал и губернатор. По време на бунта на кораба „Баунти“ екипажът го изоставя на лодка в открито море, но той успява да се добере до сушата. — Б.пр.
81
Знаменит подводен каскадьор, режисьор и актьор. Филмът „Чудовището от Черната лагуна“ излиза на екран през 1954 г. — Б.пр.