— Имате ли бележник под ръка?
— И още как!
— Добре. По принцип ми се ще да ги покажем в хронологичен ред…
— Но аз не знам хронологията им. Опитах се да ви кажа…
— Да, знам, ето защо искам да ви продиктувам списъка. Но вижте, Алис, първият диапозитив няма да бъде част от хронологичния ред. Ще започнем с… Записахте ли?
— Записах. — За втори път след запознанството ни чувах в гласа на Алис неподправена радост.
— А сега рисунките с моливи…
Прекарахме в разговор следващия половин час.
VI
— Oui, allô?90
В продължение на секунда-две не казах нищо. Френският ме изненада. Както и обстоятелството, че слушалката бе вдигната от млад мъж.
— Allô, allô? — Нотки на нетърпение. — Qui est à l’appareil?91
— М-м-м, май съм сбъркал номера. — Чувствах се не просто глупак, а незнаещ чужди езици американски глупак. — Опитвам се да се свържа с Мелинда Фриймантъл.
— D’accord, набрали сте правилния номер. — После младежът извика, но не в слушалката: — Мелинда! C’est ton papa, je crois, chèrie.92
Чух някакво изщракване и във въображението ми тутакси изникна образ (изключително ярък, изключително злобен и най-вероятно породен от споменатите от Пам книжки с картинки, които рисувах навремето за малкото си болно момиченце) — голям говорещ скункс с барета, мосю Пепе льо Пю, който се разхожда из парижкия pension (ако това бе думата за едностаен апартамент) на дъщеря ми, а над прорязания му от бяла ивица гръб се издигат вълнички, символизиращи специфичната му воня.
После в слушалката се разнесе гласът на Мелинда.
— Татко? Тате? Всичко наред ли е?
Не помнех да съм я чувал толкова развълнувана.
— Разбира се — отвърнах. — Това съквартирантът ти ли беше? — Шегувах се, но по несвойственото за нея мълчание разбрах, че без да искам, съм попаднал в десетката. — Няма значение, Лини. Просто…
— … ми се подиграваш, добре. — Не можах да определя дали е развеселена или ядосана. Връзката не бе толкова добра, че да доловя всички нюанси. — Щом искаш да знаеш, да.
Подтекстът на това изречение бе кристално ясен: „Сега скандал ли ще ми вдигнеш?“
Нямах подобно намерение.
— Е, радвам се, че си намерила приятел. Носи ли барета?
За мое облекчение Лини се разсмя. При нея никога не знаех коя шега ще й подейства — чувството й за хумор бе непредсказуемо като априлски следобед.
— Рик! — извика тя. — Mon papa… — последва нещо, което не можах да разбера, след което: — … si tu portes r bèret!93
До слуха ми достигна далечен мъжки смях. „Ох, Едгар — помислих си. — Даже и отвъд океана се смеят на щуротиите ти, père fou94 такъв.“
— Тате, кажи ми, че наистина ли си добре?
— Чувствам се чудесно. Как е стрептококовата ти инфекция?
— Мисля, че се оправям.
— Току-що говорих по телефона с майка ти. Ще получиш официална покана за откриването на изложбата. Тя ми каза, че ще дойдеш, и аз съм във възторг от тази новина.
— Ти си във възторг? Мама ми изпрати няколко снимки на картините ти и нямам търпение да ги видя в оригинал. Къде си се научил да рисуваш така?
Явно това беше въпросът на деня.
— Ами тук.
— Картините са невероятни. И другите ли са толкова добри?
— Ще ги видиш.
— Рик може ли да дойде?
— Има ли задграничен паспорт?
— Да…
— Ще обещае ли тържествено да не се подиграва на твоя старец?
— Той се отнася с голямо уважение към по-възрастните.
— Тогава нека дойде, стига да си намерите билети за самолета и да сте съгласни да спите в една стая… но според мен ще го преживеете.
Тя се засмя тъй силно, че чак ухото ме заболя, но не отдалечих слушалката. Отдавна не бях чувал Лини Фриймантъл да реагира по такъв начин на нещо, което съм казал или направил.
— Благодаря ти татко… страхотно е.
— Ще се радвам да се запозная с Рик. Може да му свия баретата. Нали вече съм художник…
— Ще му предам. — Гласът й се промени. — Чу ли се с Илзе?
— Не, защо?
— Не й казвай, че Рик ще идва, става ли? Ще й го съобщя сама.
— Нямаш грижи.
— Защото с нейния Карсън… доколкото знам, вече знаеш за него…
— Да, така е.
— Мисля, че имат проблеми. Или ми каза, че „обмисля връзката си“. Точно такива бяха думите й. Рик не е изненадан. Смята, че не можеш да имаш доверие на човек, който се моли публично. Със сигурност малката ми сестричка доста е пораснала през последните месеци, съдейки по изказванията й.