— Анджел, млъкни! — възмути се Хелън Слоботник, пак го сръга с лакът и се опита да му вземе чашата с шампанско. Обаче бившият ми бригадир не беше вчерашен и сръчно отдръпна ръка.
— Кажи й, че съм прав, шефе.
— По-скоро да, отколкото не — кимнах аз.
Оказа се, че не само банкерът ме гледа боязливо. Жените също… да, да. Когато погледите ни се срещнеха, долавях някаква нега и любопитство как ли биха се чувствали, ако ги прегърна с единствената си ръка. Беше налудничаво, но…
Някой ме хвана отзад и едва не ме събори на пода. Щях да разлея шампанското, ако Анджел не бе взел чашата от ръката ми. Обърнах се и видях усмихнатата Кати Грийн. Бе оставила в Минесота униформата на терапевт от Гестапо и носеше къса зелена рокля от някаква лъскава материя, подчертаваща стройното й тяло, а токовете й бяха толкова високи, че лицето й бе на нивото на брадичката ми. Зад нея се извисяваше Кеймън. Огромните му очи добродушно надничаха иззад очилата с рогови рамки.
— Боже, Кати! — възкликнах. — Ами ако ме беше съборила?
— Щях да те накарам да направиш петдесет коремни преси. — Усмивката й стана още по-широка, а очите й се напълниха със сълзи. — Нали те предупредих по телефона. Какъв тен си направил… ах, красавец! — Тя ме прегърна и сълзите й рукнаха.
Притиснах я към себе си, после се здрависах с Кеймън. Дланта ми изчезна в неговата.
— Твоят самолет е идеален за хора с моите габарити — избоботи той и хората тутакси взеха да се обръщат към него. Дълбокият му плътен бас напомняше за Джеймс Ърл Джоунс126; такъв глас можеше да превърне и най-прозаичната реклама, звучаща в супермаркет, в застрашително старозаветно пророчество. — За мен беше огромно удоволствие, Едгар.
— Самолетът не е мой, но се радвам. Искате ли…
— Господин Фриймантъл?
Към мен се обръщаше очарователна червенокоса дама, чиито обсипани с лунички гърди заплашваха да изскочат от деколтето на късата розова рокличка. Изглеждаше на възрастта на дъщеря ми Мелинда. Преди да кажа каквото и да било, тя се пресегна и стисна леко пръстите ми.
— Просто исках да пипна ръката, нарисувала всички тези картини — добави. — Тези прекрасни, необикновени картини. Господи, вие сте невероятен художник. — Тя вдигна ръката ми и я целуна. После я притисна към едната си гърда. Почувствах твърдото й зърно през тънката материя, после красавицата изчезна в тълпата.
— Често ли имаш подобни изживявания? — попита Кеймън и в същия момент Кати направи своя коментар:
— Ето значи как ти се отразява разводът, Едгар!
Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.
Знаех на какво се смеят — моментът на слава на Едгар, — но всичко продължаваше да ми изглежда странно. Залите в галерията изведнъж ми заприличаха на подводни пещери и аз си дадох сметка, че мога да ги нарисувам точно такива — подводни пещери с картини по стените; картини, разглеждани от любопитни хора-риби, докато Триото на Нептун пуска мехурчета в ритъма на „Градината на октопода“127.
Странно, толкова странно… Липсваше ми компанията на Уайърман и Джак (и тях още ги нямаше), но най-вече на семейството ми. Особено Или. Ако бяха до мен, вероятно веднага бих почувствал, че всичко се случва наяве, а не на сън. Извърнах очи към вратата.
— Ако търсиш Пам и момичетата, мисля, че ще се появят всеки момент — каза Кеймън. — Мелинда имаше проблем с роклята си и се качи горе да се преоблече в последната минута…
„Мелинда — помислих си. — Естествено, че само тя може да…“
И в този миг ги видях. Пробиваха си път през множеството от зяпачи, събрало се тук заради моите картини. Том Райли и Уилям Боузман трети — безсмъртният Бози — ги следваха, облечени в тъмни костюми. По едно време се спряха, за да разгледат три от най-ранните ми рисунки, които Дарио бе обединил в триптих. Илзе първа ме видя.
— Татко! — възкликна тя и проряза тълпата като катер пилот, влачейки подире си майка си и сестра си. Зад Лин вървеше висок млад мъж. Пам ми махна.
Оставих Кеймън, Кати и семейство Слоботник (Анджел продължаваше да държи чашата ми). Някой се обърна към мен: „Извинете, господин Фриймантъл, бихте ли ми казали…“, но аз дори не го удостоих с поглед. В този момент виждах само сияещото лице на Илзе и щастливите й очи.
Срещнахме се под големия плакат с надпис: „ГАЛЕРИЯ СКОТО ПРЕДСТАВЯ ИЗГЛЕДИ ОТ ДУМА — КАРТИНИ И РИСУНКИ НА ЕДГАР ФРИЙМАНТЪЛ“. Забелязах, че носи светлосиня рокля, която не бях виждал преди, и че косата й е прибрана на кок, разкривайки лебедовата й шия. Може би заради това ми се стори много пораснала. Усетих как сърцето ми прелива от безкрайна любов към нея, както и от благодарност, че тя изпитва същото към мен — четеше се в очите й. Притиснах я силно към себе си.
126
Роден през 1931 американски актьор, носител на множество награди, по-известен сред широката публика като гласа на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“. — Б.пр.