— Сега по-добре ли е? — попита Уайърман, когато прекъснах връзката.
— Не знам — отвърнах. — надявам се, че да. — Притиснах длан първо към лявото си око, а после и към дясното. — Но не се чувствам по-добре. Не усещам, че опасността е отминала.
XIII
Помълчахме около минута.
— Как мислиш, дали падането на Елизабет от количката е било нещастен случай? — попита Уайърман.
Опитах се да се съсредоточа. Въпросът му наистина беше важен.
— Според мен е било нещастен случай. Когато се е свестила, е имала амнезия, разстройство на речта и още Бог знае какво в резултат на мозъчните травми, за които медицината през двайсет и пета едва ли е можела да каже много. Рисуването е станало за нея нещо повече от терапия — то е било израз на феноменален талант и в началото самичка е създавала шедьоврите си. Дори бавачката… леля Мелда… е била смаяна. Във вестника излязла статия и вероятно всички, които са я прочели, са били впечатлени… но знаете какви са хората…
— По обяд вече сме забравили какво ни е впечатлило на закуска — кимна Уайърман.
— Господи! — възкликна Джак. — Ако и аз стана такъв циник на вашата възраст, по-добре още отсега да върна бойскаутската си значка.
— Да, има такава дилема, синко — засмя се Уайърман. Искрено. Смехът му ме сепна, но в същото време сякаш свали кантара от плещите ми.
— Интересът към картините й е започнал да отслабва — продължих аз. — А навярно те са доскучали и на самата Елизабет. На кого играчките му омръзват по-бързо, ако не на тригодишните деца?
— Само на кученцата и папагалчетата — подхвърли Уайърман.
— Жажда за творчество на три годинки… — не можеше да повярва Джак. — Ега ти яката идея.
— Ето защо тя е започнала да… — замълчах, неспособен да продължа.
— Едгар? — попита спокойно Уайърман. — Всичко наред ли е?
Не беше, но не можех да го изрека. Отпуснех ли се, Том щеше да е само началото.
— В галерията изглеждаше съвсем добре. Изглеждаше оздравял, разбирате ли? Сякаш отново бе залепил парченцата на живота си. И ако не беше онази…
— Знам — кимна Уайърман. — Пийни малко вода, muchacho.
Пийнах няколко глътки и се заставих да продължа:
— Елизабет е започнала да експериментира. Преминала е от молива към рисуване с пръсти и накрая — акварели. Мисля, че този преход й е отнел няколко седмици. При положение че някои от рисунките в кошницата за пикник са направени с химикалка, а за други (сигурен съм, понеже и аз възнамерявах да го направя) е използвала блажна боя. Щом изсъхне, те придобива…
— Това го запази за лекциите си по живопис, amigo.
— Прав си. — Пих още няколко глътки. Постепенно възвръщах концентрацията си. — Започнала е да експериментира и с други… формати. Ако това е правилната дума. Рисувала е с тебешир върху тухли, с пръчка върху пясък… Веднъж нарисувала лицето на Теси с разтопен сладолед върху кухненския плот.
Джак се приведе, стиснал ръце между мускулестите си бедра.
— Едгар… — намръщи се той, — това не са само догадки, нали? Видели сте всичко това…
— В известен смисъл. Понякога виждах самата рисунка. А друг път — нещо като… вълни, излъчвани от рисунката и моливите й.
— Но сте сигурен, че е истината.
— Да.
— Тя не се е интересувала дали картините й ще се запазят, нали? — попита Уайърман.
— Не. Важен за нея е бил самият процес. Експериментирала е с различни формати и после е започнала да експериментира с реалността. Да я променя. Предполагам, че точно тогава Персе я е усетила. Когато е започнала да променя реалността. Усетила я е и се е събудила. Събудила се е и е започнала да я зове.
— Персе е била сред онези боклуци, които Истлейк е открил, нали? — замисли се Уайърман.
— Елизабет си е мислела, че това е кукла. Най-хубавата кукла на света. Но не са можели да се съединят преди да стане достатъчно силна.
— Коя от двете? — не разбра Джак. — Персе или момиченцето?
— Навярно и двете. Елизабет е била само едно дете. А Персе… Персе е спала дълъг, дълъг сън. Спала е на морското дъно, под пясък закрита148.
— Много поетично — отбеляза Джак, — но не разбирам за какво говорите.
— Нито пък аз — признах. — Защото не я виждам. Дори и Елизабет да е нарисувала Персе, тези картини са унищожени. Предполагам, че Персе е била от порцелан, понеже Елизабет колекционираше именно порцеланови фигурки, обаче не е изключено да е само съвпадение. Със сигурност знам, че Персе е установила канал за връзка с момиченцето — първо посредством картините, а после чрез любимата й кукла Новийн. И е започнала нещо като… тренировъчна програма. Не знам как другояче да го нарека. Убеждавала е Елизабет да нарисува нещо, след което то се е случвало в реалния свят.
148
Препратка към „Бурята“ на Шекспир. „На морското дъно баща ти лежи, под пясък зарит, със перли за очи.“ — Б.пр.