— Ако го гледаш твърде дълго, ще ослепееш — предупредих я. — Естествено точно това му е забавното. Брус Спрингстийн47, хиляда деветстотин седемдесет и трета или някъде там, muchacha48.
Куклата мълчеше.
— Сега би трябвало да съм горе и да рисувам гледката. — Посочих към океана. — Да се занимавам с идиотско изкуство заради идиотското изкуство.
Никакъв отговор. Широко отворените очи на Рийба сякаш казваха, че животът я е събрал с най-големия мръсник в Америка.
Взех слушалката и я разтърсих пред лицето й:
— Мога да се справя.
Тя пак не ми отговори, но ми се стори, че на лицето й се изписа съмнение. Раковините под нас продължаваха раздухвания от вятъра спор: „Ти беше! Не бях аз! Не, ти беше!“
Искаше ми се да продължа разговора с куклата за контролиране на гнева, но се престраших и набрах номера на къщата, която някога беше мой дом. Не го бях забравил. Надявах се да чуя телефонния секретар на Пам, ала надеждите ми се оказаха напразни.
— Джоуни, слава богу, че се обади — прозвуча задъханият глас на бившата ми жена. — Закъснях и ще дойда при теб не в три и петнайсет, както беше уговорката, а в…
— Не е Джоуни — прекъснах я. Пресегнах се за Рийба и я върнах в скута си. — Обажда се Едгар. Можеш да отмениш срещата си в три и петнайсет. Налага се да поговорим. Много е важно.
— Случило ли се е нещо?
— С мен ли? Нищо. Всичко е наред.
— Едгар, не може ли да го обсъдим по-късно? Трябва да отида на фризьор и закъснявам. Ще се прибера към шест.
— Отнася се за Том Райли.
В онази част на Америка, където се намираше Пам, се възцари тишина, която продължи десетина секунди. Междувременно златистата ивица по водата едва забележимо потъмня. Елизабет Истлейк познаваше творчеството на Емили Дикинсън. Запитах се дали е чела стиховете на Вейчъл Линдзи49.
— Какво за Том? — попита накрая Пам. По тона й усетих, че се е наежила. Бях убеден, че е забравила за фризьорката.
— Имам основания да вярвам, че е замислил самоубийство. — Притиснах слушалката между ухото и рамото си и започнах да галя косата на Рийба. — Знаеш ли нещо?
— Какво мога да… Как мога да… — Сякаш някой я бе ударил в слънчевия сплит и й бе изкарал въздуха. — От къде, за бога, бих могла да… — постепенно идваше на себе си и реши да симулира възмущение. Доста удобно в конкретната ситуация. — Изведнъж ти скимва да ми се обаждаш и очакваш да ти кажа какво се върти в главата на Том Райли, така ли? Предполагах, че състоянието ти се подобрява, но явно…
— Би трябвало да знаеш, след като се чукаш с него! — Простите ми се впиха в изкуствената рижа коса на куклата, сякаш исках да я изтръгна от корените. — Или греша?
— Говориш пълни дивотии! — почти изкрещя Пам. — Имаш нужда от лекарска помощ, Едгар! Обади се на доктор Кеймън или си намери някой местен специалист! Колкото може по-скоро!
Гневът ми и съпровождащата го увереност, че скоро ще започна да бъркам думите, внезапно изчезнаха. Пуснах косата на Рийба.
— Успокой се, Пам. Не говорим за теб. Нито за мен. Става дума за Том. Забелязала ли си признаци на депресия? Би трябвало.
Не последва отговор, но връзката не беше прекъсната. Чувах учестеното дишане на Пам.
— Добре — въздъхна тя след цяла вечност. — Добре. Знам откъде ти е хрумнала тази идея. От малката кралица на драмата, нали? Предполагам, че Илзе ти е разказала за Макс Стантън от Палм Дезърт. О, Едгар, нали я знаеш каква е!
Тези думи едва не пробудиха отново яростта ми. Протегнах ръка и сграбчих парцалената Рийба. „Мога да се справя — помислих си. — Няма връзка с Илзе. А Пам? Тя е изплашена, защото разкритието я връхлетя като гръм от ясно небе. Изплашена и озлобена, но аз мога да се справя. Длъжен съм да се справя.“
Нямаше никакво значение, че в продължение на един безкраен миг исках да я убия. Най-малкото щях да се опитам, ако тя беше до мен.
— Илзе не е споделяла нищо.
— Стига глупости, затварям…
— Само не знам кой от двамата те е накарал да си направиш татуировката на гърдите. Малката роза.
Тя извика. Само веднъж, при това сподавено, ала бе достатъчно. Отново настъпи тишина. Напрегната и вибрираща като струна. После Пам избухна:
47
Песента „Ослепен от светлина“ е от дебютния албум на Спрингстийн (1973), но влиза в класациите едва през 1977 в изпълнение на групата „Манфред Ман“. — Б.пр.
49
Американски поет (1879–1931), известен като трубадур на предградията, тъй като стихотворенията му са посветени на Средния запад. — Б.пр.