Помислих си, че галеристът току-що бе дал идеалното определение за посредствеността — бях виждал как този принцип е залегнал в стотици архитектурни проекти, ала отново се замълчах.
— Мери споделя нашия интерес към новите художници. Вероятно и за вас ще е от полза, господин Фриймантъл, да поговорите с нея, преди да направите първата си изложба.
— Искаш ли да организираш първата си изложба тук, в „Ското“? — попита Уайърман.
Устните ми бяха пресъхнали. Опитах се да ги навлажня с език, но и той бе сух. Ето защо пийнах малко вода, преди да отговоря.
— Не слагаш ли кацата пред балкона? — Замълчах. Изчаках малко и пийнах още вода. — Исках да кажа каруцата пред коня. Дойдох, за да чуя вашето мнение, сеньор Нануци. Вие сте експертът.
Той извади пръстите си изпод жилетката и се приведе. Столът му изскърца и резкият звук ми се стори твърде пронизителен за малкото помещение. Най-важното обаче беше, че ми се усмихна и усмивката му беше сърдечна. Тя оживи очите му и те станаха неустоими. Внезапно разбрах защо постига такива успехи в търговията с предмети на изкуството, макар че в този момент едва ли искаше да продаде нещо. Пресегна се над бюрото и стисна ръката ми — ръката, с която рисувах; единствената, която ми бе останала.
— Господин Фриймантъл, оказвате ми голяма чест, но боят баща Аугустино е сеньорът в нашата фамилия. На мен ми стига и господин. Що се отнася до картините ви… да, добри са. Ако се има предвид от колко малко време се занимавате с живопис, те са отлични. Може би дори гениални.
— Защо? — попитах. — Каква е причината да ви харесват, ако, разбира се, не ме ласкаете?
— Правдивостта — отвърна той. — Излъчва се от всеки щрих.
— Но на повечето са изобразени залези! А онова, което добавих… — вдигнах ръка и я отпуснах. — Подръчни средства — доста банален трик.
Нануци се разсмя.
— Откъде научихте тези думи? От раздела за култура на „Ню Йорк Таймс“? Или често гледате предаванията на Били О’Райли54? А може би и двете? — Той посочи към тавана. — Лампа? Това е подръчно средство. — Насочи показалеца към гърдите си. — Пейсмейкър? Друго подръчно средство. — Изпъна двете си ръце, а пък аз си помислих, че онези, които имат две ръце, са истински щастливци. — Забравете думите „банален трик“, господин Фриймантъл. Изкуството трябва да бъде обител на надеждата, а не на съмнението. Вашите съмнения са породени от липсата на опит, което изобщо не е срамно. Изслушайте ме. Ще ме изслушате ли?
— Естествено — кимнах. — Нали за това съм дошъл.
— Когато казвам истина, разбирам „красота“.
— Джон Кийтс — обади се Уайърман. — „Ода за гръцката ваза“. „Красотата истина е, истината — красота, това ви трябва, него само знайте на земята.“55 Стар хит, но златен.
Нануци не го чу. Беше се надвесил над бюрото и продължаваше да се взира в мен.
— Според мен, господин Фриймантъл…
— Едгар.
— Според мен, Едгар, това е смисълът на изкуството и единственият начин да бъде оценявано. — Той се усмихна — малко виновно, както ми се стори. — Разбирате ли, не искам да се замислям за изкуството. Не желая да ходя по симпозиуми, да слушам изказвания, да ги обсъждам по време на префърцунени сбирки… макар че понякога ми се налага, защото такава ми е работата. Онова, което искам, е да ме хване ей тук… — той посочи сърцето си — … и да бъда разтърсен, когато зърна истинската красота.
Уайърман избухна в смях и също разпери ръце.
— Точно така! Не знам дали картините ти хванаха за сърцето онзи тип, но той бе готов да хване чековата си книжка!
— Мисля, че наистина бе разтърсен — кимна галеристът. — Както всички други.
— И аз сън на същото мнение — кимна Уайърман. Вече не се усмихваше.
Нануци продължаваше да ме гледа:
— Повтарям — не говорете за банални трикове. Онова, към което се стремите в картините си, е съвсем очевидно: търсите начин да погледнете поновому на най-популярната и банална гледка във Флорида — тропическия залез. Опитали сте се по свой начин да избегнете клишето.
— Да, прав сте. Затова подражавах на Дали…
Галеристът махна с ръка:
— Картините ви нямат нищо общо с творбите на Дали. Нямам намерение да обсъждам с вас различните школи в живописта, Едгар, нито пък да използвам думи, завършващи на „изъм“. Работите ви не принадлежат към нито една живописна школа, защото не сте запознат с тези течения в изкуството.
— Запознат съм със строителството на сгради.