Ала нито едно от тези неща не се случи… или поне веднага. В живота естествено настъпват промени и понякога крайните резултати са сравними с експлозии, но както в сапунените опери, така и в реалния живот големите бомби често имат дълъг фитил.
Уайърман се съгласи да дойде с мен на лекар и да си „прегледа главата“, но не по-рано от март. През февруари щял да бъде много зает. От следващият уикенд зимните наематели (той ги наричаше „месечните“, сякаш ставаше дума за менструални цикли, а не за хора) започвали да пристигат в къщите, притежавани от госпожица Истлейк, и първи щели да цъфнат именно онези, които не можел да понася. Джо и Рита Годфри от Роуд Айлънд, които Уайърман беше кръстил Злите псета (след време и аз започнах да ги наричам така). Те идвали всяка зима за десет седмици и се настанявали във вилата, намираща се най-близо до хасиендата. Табелите, предупреждаващи за техните ротвайлери и питбула, бяха пред къщата; сетих се, че с Илзе ги бяхме видели по време на кошмарната експедиция по Дума Ки Роуд. По думите на Уайърман Злото псе Джо навремето бил зелена барета — тонът му подсказваше, че това обяснява прозвището, което му беше лепнал.
— Господин Дириско не слиза от колата, когато им носи пощата — добави той. Говореше за пълничкия весел пощальон, който обслужваше южната част на Кейси Кий и цялата Дума. Седяхме на магаретата за рязане на дърва пред къщата на Злите псета ден-два преди появата им на острова. Застланата с натрошени мидички алея блестеше в розово, понеже Уайърман бе включил пръскачките. — Оставя пратката на земята до пощенската кутия, натиска клаксона и подкарва към „Двореца“. И мога ли да го виня? Non, non, Нанет.
— Уайърман, за онзи поглед…
— Грешиш. Наистина февруари е най-натовареният месец в годината. Предишния път ме изненадаха, но сега няма. Най-малкото защото тази година госпожица Истлейк няма да се занимава с битовите им проблеми. Освен това Злите псета не идват за пръв път и вече знам какво да очаквам от тях. Както и от Баумгартенови. Те ми харесват. Имат две деца.
— Момичета ли са? — попитах, мислейки си за онова, което ми бе казала Елизабет.
— Не, и двете са момчета и на челата им сякаш пише: „Ние направихме белята, но не ни се карайте.“ В другите четири къщи ще има нови наематели. Надявам се, че не изповядват философията „Рок всяка нощ, купон всеки ден“60, но какви са шансовете надеждите ми да се оправдаят?
— Не особено големи, обаче се моли да не са взели дисковете на „Слипнот“61.
— Кой е тоя Слипнот? Какво е това?
— По-добре да не знаеш. Особено след като толкова неща са ти се струпали на главата, че не преставаш да мрънкаш.
— Не мрънкам, Уайърман обяснява що е то февруари на Дума Ки, muchacho. Налага ми се да върша всичко — да оказвам първа помощ на хлапетата на Баумгартенови, ако ги парне медуза, да търся вентилатор за бабата на Злото псе Рита, която вероятно ще натресат в спалнята за гости поне за седмица. Мислиш, че госпожица Истлейк е стара ли? Виждал съм в Деня на мъртвите по улиците на Гуадалахара да носят мексикански мумии, които изглеждат по-добре от дъртата вещица Годфри. Речникът й се състои от две фрази. Едната е въпросителна: „Донесе ли ми курабийка?“, а другата е повелителна: „Рита, дай кърпа, че с последната пръдня май изскочи още нещо.“
Разсмях се.
С върха на маратонката си той нарисува усмивка в мидичките, застилащи алеята. Зад нас сенките ни лежаха на Дума Ки Роуд — асфалтиран, гладък и равен. Е, поне тук шосето бе такова. На юг беше съвсем друга история.
— Решението с проблема с вентилаторите, ако те интересува, е просто — „Светът на вентилаторите на Дан“. Гениално название, не мислиш ли? И чуй какво ще ти кажа: наистина ми харесва да решавам тези проблеми. Да намирам изход от малките кризисни ситуации. Нося повече радости на хората от Дума Ки, отколкото някога в съда.
„Но не си забравил да отвличаш вниманието на хората от темите, които не искаш да обсъждаш“ — помислих си.
— Уайърман, ще изгубиш не повече от половин час, докато лекарят ти прегледа очите и главата…
— Грешиш, muchacho… — прекъсна ме той. — По това време на годината са необходими минимум два часа, и то да се добереш до лекар в подвижен медицински пункт, който да прегледа възпаленото ти гърло. Ако пък добавим един час за пътуване — даже повече, защото започва сезонът на Прелетните птички и никоя от тях не знае къде отива, — но вече говорим за три часа, които аз не мога да отделя. Понеже трябва да видя как работи климатикът в номер 17… електромерът на номер 27… и да пратя кабелджията ей там, ако изобщо благоволи да се появи. — Той посочи съседната къща, която бе номер 39. — Младежи от Толидо я наеха до петнайсети март и са се изръсили пет стотака допълнително за нещо, което се нарича „Уай-Фай“. Идея си нямам какво е.
61
Американска група от края на 90-те, свиреща екстремен метал; членовете й носят уродливи маски. — Б.пр.