Тревър Джоунс изникна до него.
— Безопасно ли е, шефе?
— Емили май не смята така — промълви Джон.
Емили гледаше безмълвно как енергията на сблъсъка продължава да расте. Основната цел на „Херкулес I“ беше да прецени безопасността на 20 TeV, преди да преминат този праг. Много добре разбираше какво прави Куинт. С един замах беше изхвърлил съображенията за безопасност през прозореца в името на политиката.
— Двайсет и шест тераелектронволта — прошепна тя. — Двайсет и седем, двайсет и осем, двайсет и девет.
Когато системата показа 30 TeV, тя слезе в големия полукръг в центъра на амфитеатъра и застана с гръб към мониторите, обърната към Куинт и смълчания й научен екип. Джон я следеше на една от камерите, разтревожен от изписания на лицето й страх.
— Трябва незабавно да слезем до двайсет тераелектронволта — с равен глас каза тя. — Матю, бъди така добър.
— Отменено — заяви Куинт. — Аз поемам цялата отговорност.
— Доктор Куинт, ако не позволите на доктор Копенс да намали мощността или да прекъсне експеримента, нямам друг избор, освен да подам незабавно оставката си.
— Правете каквото искате, доктор Лаути, но този експеримент ще продължи на трийсет тераелектронволта — повиши тон Куинт.
Учените в контролната зала въртяха глави от Куинт към Емили и обратно. Като че ли никой не обръщаше внимание на мониторите си, докато Давид Лорен не забеляза, че с мюонния спектрометър става нещо.
— Хей! Детекторът полудя! — извика той с пискливия си глас. — Не разбирам каква е причината за тази активност.
Емили се канеше да се втурне нагоре по стълбите към работното му място, когато нещо се случи.
Джон го видя на монитора си и примигна слисано. Преди да успее да каже каквото и да било, Тревър извика:
— Господи? Какво стана, мамка му?
Емили беше изчезнала.
И на нейното място стоеше някой друг.
През следващите часове и дни щяха да пускат безброй пъти записите на този момент, да ги разглеждат кадър по кадър. Камерите с висока резолюция записваха шейсет кадъра в секунда. Каквото и да се беше случило, то бе станало в мига между два кадъра.
На всички записи единият кадър ясно показваше Емили, а на следващия също така ясно се виждаше мъж.
Едър мъж с лъскава черна коса.
В реално време Джон го видя първо в едър план, загледан към камерата с ужасено изражение на грубото си лице. На друг монитор с по-широк ъгъл видя как мъжът тича нагоре по стълбите в контролната зала и разблъсква техниците, сякаш бяха кегли за боулинг.
— Изолирай! — изкрещя Джон на Тревър. — Изолирай лабораторията! Никой да не влиза и да не излиза. Остани тук. Слизам в контролната зала.
— Добре, но какво става, шефе?
— Нямам никаква идея.
И докато тичаше към асансьорите, той извади пистолета си, обзет от гняв и страх за първи път, откакто беше напуснал армията.
2.
Джон използва охранителната си карта да извика асансьора. Всяка секунда се влачеше като минута, а когато вратата се затвори, спускането до контролната зала изглеждаше твърде бавно за превъзбуденото състояние на ума му.
Когато асансьорът плавно спря, той изхвърча през отварящите се врати и се втурна по коридора, в който учените се мотаеха с озадачени изражения. Онези, които бяха съборени от непознатия, накуцваха или разтъркваха синините си.
— Къде е доктор Лаути? — извика Джон.
Матю Копенс го зяпна втрещено с абсолютно неразбираща физиономия.
— Как е влязъл неканеният гост? — попита Джон. Никой не можеше да му отговори.
— Накъде отиде?
Някой извика, че е тръгнал към стълбището. Точно тогава Джон забеляза доктор Куинт на пода до един от изходите, притиснал ръка към обилно кървящата рана на главата си.
Джон прибра пистолета и вдигна уоки-токито си.
— Тревър, тръгнал е по стълбите! — съобщи той и изрева: — Прекратете експеримента, доктор Копенс! И някой да донесе аптечка.
— Не, оставете го да продължи! Нямате властта да го прекратявате, господин Кемп — противопостави се Куинт.
— Като началник на охраната имам пълната власт да го направя. Налице е сериозен пробив в сигурността. Доктор Лаути изчезна. Не знаем какво става тук. Ако искате да ме уволните по-късно, добре. Матю, изключи веднага тая проклетия!