- Какво има?
На Томи сякаш му беше трудно да заговори. Погледът му бе прикован в лицето на Демпси. След малко каза:
- Благодаря ти.
- За какво?
- Че остана до мен.
- Ще намерим начин да се измъкнем, Томи. Ще оправим нещата.
- Не, няма. Когато настъпи моментът, опитай да останеш жив. Вземи Франсис и каквото е останало от парите и се скрийте някъде надалеч. Те може би ще се задоволят с моята глава. Ако ми дадат тази възможност, ще им кажа, че ти не представляваш заплаха за тях. Никакво отмъщение, Мартин. Разбра ли?
Демпси кимна.
- Разбрах.
Ръката на лакътя му го стисна по-силно, после отпусна хватката.
- Няма да говорим повече за това - каза Томи.
Като използваха дърветата за прикритие и притичваха през откритите пространства, двамата стигнаха до задния двор. Приближиха до къщата и Демпси видя жена да минава покрай кухненския прозорец. Червеникавокестенявата ѝ коса бе опъната строго назад и вързана стегнато с ластик. Пълнеше кафеварка с вода.
Като остави Томи до задната стена, Демпси провери толкова от помещенията в едноетажната сграда, в колкото можеше да надникне, без да се показва пред полицая на пътя. Имаше три спални: едната с широко легло и разхвърляни по столовете и по пода женски дрехи; втората - по-малка, с двойно легло и стени, украсени с плакати на групи, повечето от които с непознати за Демпси имена и лица; и третата - с единично легло, заобиколено от разни кутии и кашони. До нея имаше малък прозорец с матирано стъкло: банята.
От кухнята се влизаше в голямата дневна от другата страна, която се простираше почти по цялата ширина на къщата. Мъж в спортна трикотажна фланелка и панталон седеше зад евтино бюро и четеше роман с меки корици. Демпси се огледа за монитори или записващи устройства, но не видя такива. Почака и се появи втори мъж. Той беше с черен панталон и синя риза с дълги ръкави. И двамата носеха на кръста си пистолети „Глок“ 22-ри калибър. Не бяха обикновени ченгета: ФБР.
След малко влезе Валъри Кор и подаде на всеки от мъжете по чаша кафе. Благодариха ѝ и тя си тръгна. Видя я да излиза в коридора. Повече не се върна. Демпси отиде при Томи.
- Двама федерални наблюдават телефона в дневната.
- Федерални ли? Сигурен ли си?
- Носят пистолети „Глок“. Стандартното въоръжение на федералните агенти.
- Мамка му.
- Искаш да се оттеглим ли?
Томи опита вратата на кухнята. Тя се отвори безшумно и двамата с Демпси влязоха в къщата. Демпси отброи с пръсти обратно от три и те нахлуха в дневната. Единият от агентите така се стресна, че разплиска кафето върху себе си и изруга, но и двамата с колегата му вдигнаха ръце, без дори да чакат покана.
- Томи Морис - каза агентът с фланелката, - сигурно се майтапиш с мен.
Томи им каза да млъкнат и да легнат на пода. Не свали пистолета, докато Демпси не изви ръцете им зад гърба и не ги окова с пластмасовите белезници, които бе купил от „Хоум Депоу“[26]. Чу се шум от пускане на вода в тоалетната. Томи застана до вратата и когато сестра му влезе в стаята, сложи ръка на устата ѝ. Щом видя проснатите на пода агенти, Валъри започна да се дърпа, но Томи притисна цевта на пистолета до бузата ѝ и тя притихна. Обърна я бавно. Тя го позна и опита да се отскубне.
- Валъри, искам само да поговорим - каза той, все още с ръка на устата ѝ. - Мога да ти помогна да намериш Ана.
И тялото ѝ веднага престана да се съпротивлява.
- Ще си махна ръката, нали?
Тя кимна и Демпси за пръв път я видя добре. Имаше естествено бледо лице, покрито с лунички, и големи кафяви очи. Чувал бе, че е хубава, особено с малко грим, но сега очите ѝ бяха хлътнали дълбоко в орбитите, със сиво-черни торбички отдолу, и по кожата ѝ бяха избили петна. Сигурно ѝ бяха изписвали успокоителни и таблетки за сън, но Демпси предполагаше, че не ги е вземала. Неприятно ѝ е било да лежи будна нощем, но от съня се е бояла още повече. Будна все още е можела да бъде полезна по някакъв начин на дъщеря си и затова ѝ се е струвало егоистично да се отдава временно на забравата. Ами ако се обадят похитителите на дъщеря ѝ? Ако пропусне възможността да си върне Ана жива и здрава, защото е заспала?
- Защо си дошъл тук? - попита тя. - Имам достатъчно неприятности.
- Казах ти. Искам да помогна. Хайде да отидем в друга стая, където можем да поговорим насаме.
Тя го заведе в една от спалните и Демпси скоро чу приглушените им гласове. Премести се до прозореца, откъдето можеше да държи под око предната страна на къщата. Полицаят беше все още в патрулката и по пътя не минаваха никакви коли.