Нощта падна и стана време да се срещна с Уолш. Той бе оставил съобщение на телефона ми, в което настояваше за моето присъствие в „Едс Вил“, долнопробен бар на шосе 52 северозападно от Камдън,
наречен така, защото в страничната му стена бе вградена задната част на „Куп дьо Вил“[27] 58-а година. Това може би изглеждаше малко безвкусно, като се вземат предвид многобройните катастрофи, приписвани на злоупотребата с алкохол в „Едс“, но повечето хора предпочитаха да го приемат като проява на черен хумор, точно както и никой от местните не наричаше бара с истинското му име; на хората от околностите на Камдън той беше известен като „Дедвил“. В него сервираха добра бира и още по-добра храна, но той не бе точно от полицейските барове, което навярно бе и причината Уолш да го избере за нашата среща.
Когато пристигнах, самият той вече привършваше бутилка червено пиво „Лобстър ейл“ от пивоварната „Белфаст Бей“. Всъщност сгреших, ако се съдеше по изцъкления му поглед, беше обърнал първата преди доста време и имаше вид на човек, който е на път сериозно да се натряска. Настанил се бе в сепаре и се беше изтегнал от едната страна, горното копче на ризата му бе разкопчано и вратовръзката му беше разхлабена. Огромните му крака висяха от ръба с кръстосани глезени. Приличаха на миниатюрни канута.
- Закъсня - каза той.
- На любовна среща ли сме? Ако знаех, щях да побързам.
- Нямаше да си правя любовни срещи с теб дори да бяхме в затвора, но щях да те преотстъпвам срещу цигари. Сядай. Плашиш ме с твоята трезвост.
Седнах срещу него, но не свалих якето и не разкопчах ризата си.
- Труден ден в службата? - рекох.
- Точно ти ли ме питаш? Заслугата е отчасти твоя.
- На теб не може да ти се угоди. Лош бях, когато не ти казвах кой е клиентът ми, а сега съм лош, защото ти казах.
- Клиентът ти е боклук.
- Не, клиентът ми е бил боклук, когато е бил на четиринайсет години. Сега е счетоводител в малък град и иска просто да продължи живота си.
- За разлика от момичето, което е убил. Как върви нейният живот? О, чакай, тя няма живот, защото е мъртва.
- Така ли ще я караме? Защото в такъв случай ще трябва да понаваксам, за да достигна нивото на твоята пиянска самоувереност.
- На теб не ти трябва пиене, за да бъдеш самоуверен. Обзалагам се, че си се пръкнал от по-самомнителна и от теб самия утроба. Акушерката е трябвало да те плесне по-силно и после да те даде за осиновяване на религиозни фанатици.
Келнерката дойде, но приближи доста колебливо. Ясно беше, че не си прекарваме много весело и тя не бе сигурна, че новите количества алкохол ще оправят положението.
- Той ще пие същото, което пия аз - каза Уолш. - И аз ще пия същото, което пия.
Засмя се. Келнерката не се засмя в отговор.
- Всичко е наред - каза Уолш. - Аз съм полицай. - Започна да рови в джоба си за значката и ѝ я показа. - Виждаш ли? Ченге съм. Тези ги дават само на детективите.