- Агенти на Енгъл ли бяха?
- Да. Очаквало се е да поддържат връзка със специалното звено за спешни действия при отвличане на деца на ФБР, но на тях не им е била нужна такава връзка. В края на краищата те са тук най-вече заради Томи
Морис, не заради Ана Кор.
- Валъри Кор каза ли какво са си говорили с брат ѝ?
- Само че Томи е бил загрижен за племенницата си и е искал да знае има ли някакъв напредък в издирването ѝ. Тя не е могла да му каже много. Томи я вързал, по-скоро за заблуда, оставил агентите на пода, вързани и със запушени уста, и отново изчезнал в заешката си дупка. Колата, която са използвали, е била открадната от кинотеатър и после зарязана край извънградски базар, но продавачка в магазин за трикотажни изделия видяла, че някой взел Томи и Демпси. Автомобилът, с който са ги прибрали, също се оказа краден и още не сме го открили. Предполагаме, че и него са оставили някъде и сега са на третото си пътуване за деня.
- Да се справи с двама федерални агенти - това е впечатляващо.
- Енгъл не мисли така. Двамата агенти вече са по средата на пътя за Бойси, Айдахо. Зове ги кариерата да залавят контрабандисти на картофи. Но да се върнем към сериозния тон. Новината от Бостън е, че пет от момчетата на Оуени Фаръл са се загубили от радара. Трима от тях са професионални убийци, а другите двама - обещаващи новаци. Енгъл е прегракнал от крясъци, а Пастърс Бей започва да прилича на Тумбстоун[28] в нощта преди голямата стрелба.
- Енгъл е странен човек - казах аз. - Поема голям риск, като използва случая „Кор“ като примамка, за да залови Томи Морис.
- Както показват днешните събития.
- Но Енгъл не е глупак.
- Не, не е.
Уолш ме наблюдаваше, очаквайки да види накъде може да тръгне потокът на моите мисли. Или знаеше нещо повече от мен за играта на Енгъл, или бе стигнал до същите изводи, към които се приближавах и аз.
- Глупав човек би оставил Томи Морис да беснее на свобода с надеждата късметът или здравият разум да надделеят - продължих аз. -Умният би се постарал да изглежда така.
Уолш продължаваше да мълчи, но лявата му вежда се повдигна окуражаващо и когато заговорих отново, получих кратки иронични аплодисменти.
- Той следи Томи Морис - казах аз. - Някой докладва на ФБР.
29
Когато най-сетне двамата с Уолш си тръгнахме от бара, нощното небе беше ясно. Той бе оставил без коментар предположението ми, че Енгьл получава информация от Бостън - или от член на все повече стесняващия се кръг около Морис, или от човек, който е близък до онези, които го искат мъртъв, и аз бях счел за разумно да не го притискам с въпроси. Вместо това се бяхме върнали на темата за Ана Кор и бях разбрал, че Уолш, който нямаше собствени деца, бе приел изчезването ѝ като лична кауза и користното отношение на Енгьл към съдбата ѝ започваше все повече да го дразни. Когато по-рано вечерта ме беше подкачал, наричайки ме кръстоносец и благороден рицар, той се беше присмивал не толкова на мен, колкото на самия себе си.
Попита ме какво ще правя сега, след като Рандъл Хейт бе „свалил от плещите си бремето на своето минало“, и аз отговорих, че бремето на Хейт едва ли може да бъде отхвърлено толкова лесно.
- Той е сърдит - казах аз.
- Защо?
- Защото мисли, че е оценяван по една-единствена лоша постъпка и не може да избяга от тази оценка.
- Но никой не е знаел какво е сторил, докато не е дошъл при теб и Ейми Прайс.
- Той е знаел. Хейт е каша от противоречия, бъркотия от самоличности. Единственото нещо, в което може да бъде сигурен за себе си, е, че е присъствал, когато Селина Дей е умряла, но при все това не е много наясно колко голямо е било участието му в случилото се.
- Той е част от социален експеримент - каза Уолш. - Като изключим това, че никой не е наблюдавал внимателно обектите, след като са били пуснати в джунглата.
Намерил бях примери и за други подобни опити, ала не бяха много. На учениците, убили невръстния Джеймс Бългър през 1993 г. в Англия, бе дадена нова самоличност след излежаване на присъдата, макар че единият от тях, Джон Венабълс, впоследствие бе осъден за притежание на детска порнография и бе върнат в затвора за две години. Съучастникът му в убийството Робърт Томпсън очевидно не беше създавал повече неприятности. На медиите е било забранено да разкриват подробности за техните нови самоличности. Изглежда, че съдия Боуенс бе изпреварил своето време, предвиждайки проблемите, пред които ще се изправят Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър, след като бъдат освободени. Но за жалост не беше предвидил психологическите трудности при адаптирането към нова самоличност, особено след подобно тежко престъпление срещу дете, извършено, докато и те самите са били още деца.