- Ти, изглежда, много се интересуваш от Лони Мидас - казах аз.
- Двамата с теб вършим това от много време - отвърна Уолш. -Пъхнеш ли зад решетките човек, който е затаил злоба, той може би ще намери начин да потърси възмездие, след като бъде освободен. Щом получим архивните документи от Северна Дакота, ще научим повече за Мидас и тогава ще можем да го приберем на топло или да го задраскаме от списъка. Аз няма да оставя Валъри Кор да се люшка на вятъра с години, стига да е по силите ми. Искам дъщеря ѝ да бъде намерена, за предпочитане жива. Но в цялата тази работа има нещо съмнително и разказаното от Хейт днес потвърждава това. Някой си играе с всички ни, не само с Рандъл Хейт.
След това Уолш бе извикал да донесат сметката, но бе накарал мен да платя. Сега над нас се стелеше ноемврийският мрак, пронизван от светлинките на мъртви звезди. Моят дядо знаеше това-онова за нощното небе и беше опитал да ми го предаде. По спомен успях да открия Водолей и Пегас, Риби и Кит, с Юпитер в центъра им. Под бледнеещия сърп на Луната ниско на източно-североизточния край на небето скоро щеше да се покаже Венера. С напредването на месеца тя щеше да става все по-малка и по-ярка, отдалечавайки се от нас и едновременно с това приближавайки се до Слънцето. Астрономите в Нова Англия обещаваха този месец да се видят на два пъти метеоритни дъждове: от Тауридите на кометата Енке и Леонидите на кометата Темпъл-Тътъл[29]. Тауридите щели да бъдат по-ярки, Леонидите - по-многобройни. Щели да напомнят на хората, които ги наблюдават, за неспирното бързо кръжене на Земята около Слънцето, за движението на нашата планета в космическото пространство и ако са достатъчно мъдри, за да го разберат, за собствената им незначителност. Уолш вдигна поглед към нощното небе и потръпна пред неговата необятност. Желанието му да се напием и двамата не се беше осъществило, но трийсет и шестте часа без сън бяха изчерпали силите му и аз се бях примирил, че ще трябва да се разправям с него за ключовете от колата му.
- Тя е като една от онези звезди - каза той.
- Кой? Жена ти ли?
- Не, не тя. Не това имах предвид. Ана Кор е като една от онези звезди. Загубена е там някъде в безкрая и ние не знаем дали е жива или мъртва. Просто трябва да се надяваме, че светлината ѝ няма да угасне, преди да успеем да стигнем до нея.
- Имаш нужда да се прибереш вкъщи, Уолш. Искаш ли да те закарам?
- Твърде далече е. Ще спя в колата си. Впрочем, дори да бях в окаяно състояние, пак нямаше да се съглася ти да ме возиш. Не искам да бъда съпътстваща щета, когато съдбата те настигне.
- Знаеш ли, ти си поетично настроен полупиян. Харесвам това у теб.
- А ти не си толкова лош. Съжалявам за онова, което казах за дъщеричката ти в Пастърс Бей. Не беше хубаво. Беше... и аз не знам какво беше. Отчаяни приказки.
- Не го приех лично.
Той залитна от изтощение. Ако се строполеше, щеше да е като рухване на сграда.
- Ана Кор е мъртва - каза той.
- Не знаем това. Ако започнеш да мислиш така, това ще определя начина, по който ще водиш разследването. Знаеш го. Вярата, че може да е още жива, ще те стимулира.
- Правилото за трите часа, човече. Ако не бъдат намерени...
- Знам правилото - казах. - Трябва да живеем заради из-ключенията.
- Показахме майка ѝ по телевизията. Апелирахме да ни бъде оказана помощ. Ако беше някой откачен, щеше да я пусне или да я убие. Не я е пуснал, следователно...
Той вдигна ръце, после ги пусна да паднат безсилно край тялото. И продължи:
- Не знам какво пропускаме. По някое време ти светва и си казваш, както шибаният капитан Хайндсайт от „Саут Парк“[30], „да, така е станало“. Или се сещаш навреме и си героят, или откриваш решаващата нишка, която е трябвало да се проследи, със закъснение, едва когато всички вече търсят върху кого да стоварят вината. Тогава, ако си хитър, си замълчаваш. Ако си глупак или идеалист, си признаваш и ти казват да си мълчиш. Крайният резултат е все същият - мъртво дете. Обаче ако отвориш кутия номер едно, ничия пенсия няма да е застрашена.
- Ще те закарам у вас - казах аз и го хванах за лакътя. Хайде.