- Това ми го каза вече.
- Тя е мило момиче. Ще ти хареса.
- Не ми пука дори да е мис „Америкън Пай“. Не е това, което поръчах. - Извади джиесема си. - Може би трябва да се обадя в полицията.
Жената се дръпна от него и викна:
- Руди! Имаме проблем.
Затворената врата в края на коридора се отвори и той чу телевизора по-ясно. Предаваха хокеен мач. Не знаеше кой играе. Не се интересуваше от този спорт. Само белите харесваха истински хокея, и то защото не знаеха, че има и нещо по-хубаво.
Мъжът, който се появи, носеше анцуг, гуменки и твърде голяма за него фланелка на „Янките“. Беше към трийсетте и в поддържана фитнес кондиция. Тъмната му коса бе спретнато подстригана, приличаше на колежанче в пролетна ваканция, ако не се брои „Ламата“, затъкната отпред в анцуга му. Тя имаше седефена дръжка и хромирана повърхност, която блестеше на светлината.
Руди тръгна с рамото напред по коридора и спря пред вратата на банята. Пъхна десния палец под ластика на анцуга, до дръжката на револвера и се облегна на рамката. Изглеждаше отегчен. Посетителят реши, че Руди не е особено умен. Умният човек щеше да е нащрек за възможна опасност. Руди бе свикнал да сплашва малолетни момичета и клиенти с наднормено тегло. Той не беше нито едното от двете.
- Какво има? - попита Руди. Очите му лениво се обърнаха към жената.
- Казва, че момичето не било такова, каквото поръчал.
Руди се изсмя злобно и насочи цялото си внимание към него.
- Ти за какви ни смяташ бе, за глупаци ли? Ние не приемаме откази и не връщаме пари. Значи, можеш да останеш и да си прекараш добре с Аня, или да вземеш такси до Хънтс Пойнт[16] и да видиш дали там няма каквото търсиш. Парите обаче остават тук.
- Искам си парите.
Руди смени тактиката.
- Какви пари? Не виждам тук никакви пари. Пише ли ти името на тези пари? Федералният резерв специално за теб ли ги прави? Искам да кажа, че имам пари, но не мисля, че са твои. Не си носил тук никакви пари. Дошъл си просто на гости, да се поразвлечеш малко. Не си спомням някакви пари да са минавали от ръка в ръка. Братче, да се дават пари за жени - това е незаконно. Трябва да внимаваш какво говориш. Виж, времето ти тече. Ако бях на твое място, щях да стана далтонист през останалата част от часа и просто да се позабавлявам. Е, какво ще кажеш?
За момент посетителят като че ли се позамисли.
- Все пак май ще трябва да се обадя на някого - каза той. - Това наистина никак не ми харесва. - Пръстът му се задържа върху клавиатурата на обемистия черен джиесем.
Жената се отдалечи още от него и застана зад Руди.
- Ей, мухльо - каза тя, - голям кретен си, знаеш ли? Идваш тук и ни губиш времето. Заслужаваш да бъдеш сритан по задника.
- Предупреждавам те - намеси се Руди. - Прибери този телефон и веднага се омитай от тук.
Премести ръката си по-близо до пистолета, ала не го извади. Посетителят си помисли, че все пак може да не е толкова глупав. Дойде му наум старата аксиома „не вади пистолет, ако нямаш намерение да го използваш“. Руди или се готвеше да го убие, в който случай нерешителността му бе свързана със съзнанието за необратимостта на подобно деяние, или не беше готов да стреля и се колебаеше, защото го беше страх. Посетителят предполагаше, че е по-скоро второто, макар че ако се окажеше първото, тогава... Е, можеше да се справи и с това.
- Знаеш ли какво е казал генерал Патън за пистолетите със седефени дръжки - поде той. - Казал е, че само нюорлиански сводник би носил пистолет със седефена дръжка. Мисля, че не е бил прав. Очевидно ги носят и скапаните нюйоркски сводници.
Сега вече Руди посегна към пистолета и посетителят намести джиесема в дланта си. От върха му излетяха две остри стрелички, пробиха фланелката на Руди и се забодоха леко в кожата на гърдите му, при което през тялото му преминаха петдесет хиляди волта. Той падна на пода, като се мяташе бясно. Жената побягна към дневната, крещейки за помощ, а посетителят взе сводническия пистолет на Руди.
На вратата на спалнята се появи втори мъж, по-едър от Руди, но облечен по същия начин. Главата му беше обръсната и имаше груби славянски черти. За разлика от Руди, той беше достатъчно съобразителен да държи пистолета в ръка, но не бе проявил предпазливостта да не се превръща в толкова открита мишена. Двата изстрела от пистолета на Руди го улучиха в гърдите. Той се хвана за рамката на вратата, после се свлече на колене. Вдигна отново пистолета и третият изстрел го хвърли назад, с подвити колене и мятащо се в конвулсии тяло, също както при Руди, но този път завършекът беше различен.