Когато изтекоха три дни от изчезването на дъщеря ѝ, Валъри Кор се съгласи, или ѝ бе разрешено, да даде първото си публично интервю, в което помоли всички, които разполагат с някаква информация за дъщеря ѝ, да се обадят. Подобни обръщения имаха и преимущества, и недостатъци. Те привличаха по-силно вниманието на цялото общество и следователно можеха да накарат повече потенциални свидетели да се обадят. От друга страна, често се получаваше така, че колкото по-емоционален бе упражняваният върху похитителя натиск, толкова по-високи ставаха стените, които издигаше той или тя, и съществуваше риск публичното обръщение да го озлоби. Все пак беше решено Валъри да застане пред камерите.
Пресконференцията се състоя в кметството на Пастърс Бей, проста сграда с дървена конструкция, непосредствено до така наречената „Мейн Стрийт“, която спокойно можеше да се казва и „Оунли Стрийт“3, тъй като названието „Мейн Стрийт“ предполагаше наличието и на други улици, които заслужават да бъдат отбелязани, докато на практика град Пастьрс Бей почти свършваше, щом се отдалечиш на повече от хвърлей от „Мейн“. Имаше дрогерия и малък универсален магазин, и двата собственост на една и съща фамилия и разположени един до друг; два бара, единият от които едновременно и пицария; бензиностанция; хотел, предлагащ преспиване и закуска, който не рекламираше присъствието си, тъй като собствениците се стремяха да избягват „неподходящи“ гости и следователно разчитаха само на реклама от уста на уста или, както се подхвърляше понякога, на телепатични внушения, за да си осигуряват клиенти; две малки църкви - една баптистка и една католическа, които също не натрапваха ненужно присъствието си; и малка библиотека, която отваряше само сутрин или изобщо не отваряше, ако библиотекарката беше заета с нещо друго. Когато на медийния цирк бе даден строго контролиран достъп, това бе най-сериозният наплив на външни хора, който градът бе виждал от основаването си през 1787 г. Пастьрс Бей4 дължеше името си на самозвания проповедник Джеймс Уестън Харис, който беше пристигнал на това място през 1755 г. - по време на войната между англичаните и французите. Година преди това Харис бил в малката група от четирийсет човека, предвождана от Уилям Трент, на която била възложена отговорността да построят укрепление на мястото, където реките Алегейни и Мононгахила се сливат и образуват река Охайо. Французинът Контрекьор пристигнал с петстотин души, преди укреплението да бъде завършено, но позволил хората на Трент да си тръгнат по живо, по здраво и дори изкупил инструментите им, за да продължи изграждането на онова, което впоследствие щяло да се назове Форт Дукейн.
Харис, който мислел, че се намира в смъртна опасност, и се бил примирил с мисълта, че ще загине от ръцете на французите, приел избавлението си като знак, че трябва да се посвети изцяло на проповедничество, и завел семейството си на края на един полуостров в Нова Англия с намерението да основе селище там и да разпространява Словото божие. Индианците от племето пенобскот, които застанали на страната на французите против англичаните, отчасти заради естествената си антипатия към съюзниците им от племето мохоук, не били впечатлени от мисионерския ентусиазъм на Харис и месец след пристигането му го накълцали на парчета.
Семейството му обаче било пощадено, след прекратяването на бойните действия то се върнало на това място и основало селище, което впоследствие станало известно като Пастърс Бей. Но късметът им си останал все същият, обединените сили на болестите и рухналите илюзии постепенно заличили всяка следа от присъствието на Харисови. Ала те оставили след себе си град, макар да се говорело, че той е в сянката на онова първо убийство, защото така и не процъфтял истински. Пастърс Бей оцелял и това било най-доброто, което можело да се каже за него.