— И какво ще прави после?
— Сигурно ще се върне в Москва. Западните кралства са по-добре уредени и владетелите им по-бързо забелязват хората като Фрогмор. В Русия обаче не е така.
— Това едва ли е единствената причина…
— Права си, не е. Всъщност име още две причини — Сен Клер й се усмихна в мрака. — В Москва почти пипнах Фрогмор. Монасите от манастира „Свети архангел Михаил“ ми помогнаха и на магьосника му се наложи да избяга от къщата си. Вероятно там са скрити някои спомени от предишния му живот в Съмърсет — кичури от косите на жена му и детето му, писма и разни други дребни неща. Предполагам, че той ще поиска да си ги прибере.
— А каква е втората причина? — попита Ребека.
— Докато се подвизаваше в Русия, Фрогмор успя да привлече вниманието на турските шпиони и султанът на Отоманската империя пожела да се възползва от услугите му. Магьосникът от своя страна сигурно вече е уморен от цялото това преследване, така че може и да се съгласи на тази сделка и поне за известно време да си опита късмета при султана, чиито територии се простират чак до границите на Русия.
— Ами мастър Купър? — попита Ребека. — Човекът на кралицата не е такъв, за какъвто се представя!
— Странен мъж е този Купър, Привидно следва дадените му заповеди, но всъщност крои нещо друго. Първо позволи на разбойниците да ни отвлекат от гората, а после ни остави да избягаме от ловната хижа. Честно казано, не мога да си обясня защо постъпи така. Разбира се, Рагуза е трябвало да бъде убит — човекът на Юда не е искал да има съперници в преследването, на което се е посветил. Колкото до мен — предполагам, че си е дал сметка, че няма да успее да ме пречупи в Тауър, така че е решил да ме пусне и да ме последва.
— В Лондон ли? — попита Ребека разтревожено.
— Да, Ребека. Налага се да отидем там. Трябва да намерим Фрогмор.
Девойката се изправи на крака. Огънят се беше разгорял твърде силно, а тя искаше да вдиша хладния вечерен въздух. Сен Клер остана приклекнал, с ръце върху бедрата си. Ребека се приближи до него и го целуна по челото.
— Благодаря ти — каза тя.
— Нищо работа. Казах ти, че зайците се ловят лесно.
— Не, имах предвид онова, което ми каза в ловната хижа — че съм красива.
— Това е самата истина, Ребека — хвана я Сен Клер за ръката.
Тя се изчерви и понечи да се отскубне, но йезуитът я задържа. После се протегна и докосна заешката й устна.
— Може би когато си била бебе, на люлката ти е кацнал ангел и те е целунал…
— Нима ангелите могат да целуват?
— Разбира се. Те непрекъснато се целуват помежду си, целуват и Господ… — усмивката на Сен Клер се разшири. — Освен това обожават човешките деца и не могат да стоят далеч от тях. Спомняш ли си думите на Христос? За това, че ангелите на децата непрекъснато виждали Господ в Небесата?
— Винаги съм се срамувала от заешката си устна…
— В такъв случай продължавай да се срамуваш, Ребека Ленъкс, бъди себе си. Аз пък ще започна да те наричам Хризостома; на гръцки това означава „златоуста“.
— Няколко пъти те чух да говориш на някакъв непознат език. Гласът ти звучеше хрипливо и гърлено. Това гръцки ли е?
— Не, това е един още по-древен език, който изучих с течение на годините.
— Ами останалите жени, които срещаш? И тях ласкаеш така?
— Всички жени са привлекателни, Ребека. Не си ли чела Битие? Там се разказва, че някога, много отдавна, дори ангелите Господни били изкушени от дъщерите човешки.
— Ти си лъжец и женкар! — извика Ребека и го изгледа сърдито. — Явно не е трябвало да ставаш свещеник!
— Май наистина не си чела достатъчно — отвърна Сен Клер със сериозно изражение. — Самият Господ Бог също се е радвал на женското общество. Всъщност жените били единствените, които останали с Него, когато другите се разбягали — той отново докосна заешката устна на девойката. — Вярно, че съм дал обет за целомъдрие и не бива да го нарушавам нито на думи, нито на дела, нито дори в ума си, но това не ми пречи да забелязвам красотата ти. Не е грешно човек да се възхищава на величието на Божието творение.
— Но ти си свещеник!
— Всички ние сме такива, Ребека. Всички, които показват Бог на събратята си, са свещеници, а Божията майка е първият сред тях. Тялото й е първата катедрала, а утробата й — първият олтар. Онзи път в конюшнята на „Сребърният дракон“, когато измръзвах и умирах от глад, самата ти ми показа Господ — очите на йезуита се напълниха със сълзи. — Бях гладен и жаден, а ти ме нахрани и напои! Бях непознат, но въпреки това ти ме прие! Дори ми подари букетче кокичета — той се усмихна. — Ти направи всичко това за мен, Ребека, залагайки целия си живот на карта. Заради добрината си ти беше заловена и като нищо можеше да увиснеш на въжето. Да не говорим, че пътят пред теб все още е осеян с опасности. Въпреки това за теб беше по-важно да нагостиш и да напоиш един странник, да му осигуриш кон и не на последно място — да му направиш подарък. Повярвай ми, Ребека Ленъкс — гласът на йезуита стана суров, а очите му се отместиха, сякаш се взираше в някаква публика зад гърба й, — ангелите небесни много добре знаят какво си сторила. Ти беше претеглена на къпоните и беше намерена точно такава, каквато трябва10.
10
Перифраза на стиха „претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек“ от Книга на пророк Даниил (5:27). Стихът е част от неръкотворния надпис, появил се на стената в двореца на Валтасар като предупреждение от Господ, че царят ще бъде наказан, задето се е отклонил от правия път. — Бел.прев.