— Не е далеч — пристъпи напред старицата Уайът. — Хайде, довери ми се.
Тогава Ребека съзря кървавата рана в гърлото на някогашната си приятелка и се разпищя. После затвори очи и се просна на земята, опитвайки се да зарови лицето си в пръстта. Фигурите започнаха да викат името й и да се пресягат към нея, но тя се съпротивляваше. В следващия момент усети как някой й удря шамар и отвори очи. Срещу нея стоеше Сен Клер.
— Какво става, за Бога?
Девойката се огледа наоколо, но в полето нямаше никого. Явно беше дошла дотук насън и беше преживяла някакъв кошмар. Йезуитът обаче я беше намерил и я беше спасил. Докато й помагаше да се изправи на крака, той отново заговори на онзи странен език. Ребека погледна към вратата. Мистрес Блоксам стоеше на прага на къщата с фенер в ръка.
— Хайде — каза Сен Клер. — Стъпвай внимателно.
Девойката обаче го отблъсна, а после вдигна фенера, който йезуитът беше оставил до нея, и въпреки протестите му заоглежда земята. В пръстта имаше множество отпечатъци от стъпки. Ето тук например се беше отбелязала някаква малка обувка, а малко по-нататък — големите ботуши, с които Малбрук никога не се разделяше. В следващия момент Сен Клер я настигна и изтръгна фенера от ръцете й.
— Не съм сънувала! — извика Ребека. — Те наистина са били тук! Малбрук, старицата Уайът…
— Хайде да се връщаме — подкани я йезуитът.
И така, девойката се остави в ръцете му. Когато влязоха в къщата, мистрес Блоксам я наметна с едно одеяло.
— За Бога, дете! — възкликна вдовицата. — Премръзнала си!
После домакинята ги отведе в настланата с каменни плочи кухня и накара Ребека да седне в едно голямо кресло пред камината. Робърт се дотътри от горния етаж, потърквайки сънените си очи, но майка му го изпрати обратно в леглото. Сен Клер си взе едно столче, настани се до Ребека и хвана ръката й, опитвайки се да я успокои.
Мистрес Блоксам накара девойката да хапне нещо и й сгря една чаша вино. За известно време Ребека остана загледана в пламъците на огъня. После йезуитът благодари на любезната домакиня за помощта и я помоли да ги остави насаме.
— Кажи ми какво стана — обърна се той към девойката, след като мистрес Блоксам излезе от стаята.
И така, Ребека сподели с него преживелиците си. Започна бавно и накъсано, но докато говореше, страхът й постепенно намаля и тя се ядоса, задето се е поддала на паниката си.
— Не беше сън — заяви девойката предизвикателно. — Стоях насред онова поле, а около мен беше пълно с мъртъвци. Жертвите на Фрогмор ме бяха наобиколили отвсякъде.
— Баща ти там ли беше?
Ребека затвори очи и поклати глава.
— Не беше сън — промълви тя.
— И аз не мисля, че е било — увери я Сен Клер.
Девойката бързо вдигна очи.
— Фрогмор е способен на това — продължи йезуитът. — Той умее да се вмъква в умовете на хората и да ги подлъгва да се изложат на опасност.
— Каква опасност? — наведе се към него девойката.
— Смъртна опасност, Ребека. Вярно, че хората, които си видяла тази нощ, са мъртви, но Фрогмор все още владее душите им.
— Значи тези призраци са можели да ме убият?
— Не, не — поклати глава Сен Клер. — Но те са те помолили да ги последваш, нали така?
Ребека кимна.
— Ако беше отишла с тях…
— Какво имаш предвид?
Йезуитът придърпа стола си по-близо до нея.
— Сега ще ти обясня, Ребека. Опитай се за момент да забравиш за тялото си и си представи, че нямаш нищо друго освен ума си — Сен Клер я почука по челото. — Именно чрез него тези призраци са се опитали да те подмамят. Слава Богу, ти си отказала да се подчиниш на волята им и си им се противопоставила — затова те са изгубили власт над теб. Но ако се беше поддала на паниката и ги беше последвала…
— Какво щеше да стане тогава?
— Тогава, Ребека, щеше да станеш жертва на някой нелеп инцидент. Тъй като в момента сме насред гората, най-вероятно щеше да затънеш в някое блато. Ако бяхме някъде другаде, можеше да паднеш от върха на някоя скала, да се прекатуриш в някоя буйна река или пък да политнеш от някоя висока стена или кула на замък.
— Просто щях да се подхлъзна, така ли?
— Да, просто щеше да се подхлъзнеш.
— Но това е невъзможно! Не мога да повярвам, че Фрогмор притежава такава сила!
— Повярвай, Ребека — отвърна Сен Клер. — Спомни си евангелската история за изкушенията, на които Сатаната подложил Христос21. Добрият Господ не се възпротивил, когато Лукавият Го качил на стряхата на Храма, а после и на върха на онази планина, но все пак устоял на всичките му изкушения. Мощта на Фрогмор е подобна, но той трябва да я използва пестеливо. Виденията, които ти е пратил тази нощ, вероятно са го изцедили, така че ще му е нужно поднови силите си.
21
За Изкушенията на Христос в пустинята се говори в евангелията на Матей, Марк и Лука, като по-подробни са разказите на Матей и Лука. Според тях след кръщението си Иисус бил отведен от Светия Дух в пустинята за четирийсетдневен пост. През това време Дяволът го подложил на три изпитания, но Христос устоял и на трите. При първите две изкушения, Лукавият поискал Иисус да докаже, че е Син Божий, като превърне камъните в пустинята в хляб и като скочи от стряхата на Йерусалимския храм, оставайки невредим. При третото изкушение (при Лука — второто) Дяволът отвел Иисус до върха на някаква висока планина и му показал всички царства на света, обещавайки му, че може да стане господар на всичко това, ако му се поклони и признае господството му. — Бел.прев.