Докато бяхме във водата, се бе разразила лятна буря, морето бе развълнувано и ята хищни птици кръжаха с диви крясъци над множеството умиращи риби на плажа. Сякаш наблюдавахме раждането на здрача и животът без госпожа Форбес беше прекрасен. Когато с последни сили изкачихме каменните стълби пред къщата, видяхме много хора и две полицейски коли и чак тогава осъзнахме какво сме направили. Брат ми се разтрепери и понечи да се върне.
— Няма да вляза — каза.
Но аз изпитах смътното усещане, че стига да видим трупа, ще бъдем вън от всякакво съмнение.
— Успокой се — окуражих го. — Дишай дълбоко и мисли само едно — ние не знаем нищо.
Не ни обърнаха внимание. Оставихме на входа кислородните апарати, маските и плавниците и влязохме през страничния коридор, където двама мъже пушеха, седнали на пода до едно походно легло. Тогава забелязахме, че пред задната врата имаше линейка и няколко военни с пушки. В хола съседките се молеха на диалект, седнали на столове до стената, а мъжете им, скупчени на двора, говореха за всичко друго, но не и за смъртта. Стиснах по-силно ръката на брат ми, скована и ледена, и влязохме в къщата през задния вход. Вратата на спалнята ни беше отворена и стаята изглеждаше както я бяхме оставили сутринта. В спалнята на госпожа Форбес, в съседство, въоръжен карабинер охраняваше входа, но вратата зееше. Едва бяхме надникнали вътре със свити сърца, когато Фулвия Фламинеа изскочи като мълния от кухнята и затръшна вратата с ужасен вик:
— За Бога, figlioli29, не гледайте!
Но бе късно. До края на живота си нямаше да забравим това, което видяхме за онзи кратък миг. Двама цивилни измерваха разстоянието от леглото до стената, а трети правеше снимки с фотоапарат с черно покривало като на фотографите в парковете. Госпожа Форбес не беше върху разхвърляното легло. Беше гола, просната на земята на една страна сред локва засъхнала кръв, заляла пода, а цялото й тяло бе надупчено с нож. Имаше двайсет и седем смъртоносни рани и броят и жестокостта им показваха, че са били нанесени с яростта на пламенната любов и че госпожа Форбес ги бе приела със същата страст, без дори да извика, без да плаче, рецитирайки Шилер с ясния си войнишки глас, със съзнанието, че това е неумолимата цена за нейното щастливо лято.
1976
Габриел Гарсия Маркес
Светлината е като водата
За Коледа децата пак поискаха лодка с гребла.
— Добре — съгласи се баща им. — Щом се върнем в Картахена, ще купим.
Деветгодишният Тото и седемгодишният Жоел бяха категорични.
— Не — възразиха те в един глас. — Трябва ни тук и сега.
— Не забравяйте — каза майка им, — че тук единствената пълноводна река тече от душа.
Родителите бяха прави. В къщата в Картахена де Индиас имаха двор с кей над залива и пристан за две яхти, а в Мадрид живееха натъпкани на петия етаж на Пасео де ла Кастеляна 47. Накрая и двамата отстъпиха. Бяха обещали да им купят гребна лодка със секстант и компас при условие, че завършат трети клас с отличие, а те го бяха постигнали. Баща им купи всичко, без да каже на жена си, най-големия противник на безразборното харчене за развлечения. Беше прекрасна лодка от алуминий, с ватерлиния, очертана със златен бронз.
— Лодката е в гаража — обяви бащата на обяд. — Проблемът е, че не можем да я качим нито в асансьора, нито по стълбите. И в гаража едва влезе.
Въпреки всичко в събота следобед децата извикаха свои съученици да им помогнат. Успяха да качат лодката по стълбището и я домъкнаха чак до килера.
— Моите поздравления — каза бащата. — И сега какво?
— Сега нищо — отвърнаха децата. — Просто искахме лодката да е при нас и ето я тук.
В сряда вечер както винаги родителите им отидоха на кино. Двете деца останаха пълновластни господари на къщата. Затвориха всички врати и прозорци и счупиха крушката на една лампа в хола. От нея заструи лъч светлина, златиста и бистра като вода. Те я оставиха да се лее, докато равнището в къщата достигна четири педи. Тогава изгасиха лампата, извадиха лодката и плаваха до насита сред островите.
Това приказно изживяване беше последица от моето лекомислие на един семинар за поетиката в бита. Тото ме попита как така светлината се пуска само с натискане на един бутон и аз отговорих, без да се замисля.
— Светлината е като водата — обясних му. — Отваряш крана и тя потича.
Така те плаваха всяка сряда вечер и работеха все по-добре със секстанта и компаса, а когато родителите им се връщаха от кино, ги намираха заспали сладко като ангелчета. След няколко месеца двамата пак бяха жадни за нещо ново. Този път поискаха екипи за подводен риболов. С всичко необходимо — маски, плавници, кислородни апарати и пневматични харпуни.