— Докъде си с мен?
Найтингейл опипваше чашата си с дебели отпуснати пръсти. Изглеждаше леко изненадан.
— До края — отговори той. — Нали това искаш?
Фенър продължи нататък:
— Искам да се сдуша с момчетата. Ню Йорк стана прекалено горещ за мен.
— Мога да ти помогна — каза Найтингейл простичко. — Гроти каза, че си о’кей и че трябва да ти помогна Той беше добър с мен. Радвам се, че мога да му се отблагодаря.
Фенър предположи, че Гроти е човекът, към когото се е обърнал Айк.
— Може би пет стотачки ще са нещо по-конкретно от голата любов към Гроти?
Лицето на Найтингейл доби обидено изражение.
— Не ти искам мангизите — каза той. — Гроти каза „помогни на този човек“, и това ми е достатъчно.
Фенър се размърда на стола си. Забеляза, че дребният човек е искрен и това го шокира.
— Добре — каза той набързо. — Не ме разбирай погрешно. Там, откъдето идвам, има други разбирания за морала.
— Мога да те запозная с някои хора. Но какво точно искаш?
На Фенър му се щеше сам да знае. Започна да шикалкави.
— Ще ми се пак да понаправя малко пари — каза той. — Може някой от твоите хора да има нужда от човек като мен.
— Гроти каза, че имаш добра репутация. Каза, че на пистолета си имаш отбелязани доста чертички.
Фенър се опита да изглежда скромен и проклинаше фантазията на Айк.
— Справям се някак си — каза той небрежно.
— Може би Карлос ще има работа за теб.
Фенър опита нещо дръзко. — Мислех си, че ще е добре да се захвана с Нулън.
Воднистите очи на Найтингейл изведнъж пробляснаха.
— Нулън? Нулън е девета дупка на кавала.
— Така ли?
— Карлос го държи в шах. Доникъде няма да стигнеш с дребна риба като него.
Фенър предположи, че Нулън е изпята песен. Опита още веднъж:
— Изненадваш ме. Казаха ми, че по тези места гласът на Нулън се чува.
Найтингейл проточи врат и демонстративно се изплю на пода.
— Глупости — каза той.
— Кой е Карлос?
Благоразположението на Найтингейл се възвърна.
— Той е истинското момче. С Пио ще стигнеш далеч.
Фенър гаврътна малко уиски.
— Това му е името? Пио Карлос?
Найтингейл кимна.
— Държи този град ей така. — Той протегна дребната си плоска ръка и сви дебелите си пръсти в малък юмрук. — Ето така, виждаш ли?
Фенър кимна.
— О’кей. Оставям се на теб.
Найтингейл стана и остави чашата си на масата.
— Имам малко работа, после ще отидем и ще се видим с момчетата. Ти си почивай тук. И без това е прекалено горещо, за да се разхождаш навън.
Когато той излезе, Фенър затвори очи и се замисли. Цялата тази работа започваше да се разплита по-бързо, отколкото беше очаквал. Трябваше да внимава къде стъпва.
Усети леко течение и отвори очи. Блондинката беше влязла и внимателно затваряше вратата. После чу как ключът се превърта в ключалката. „Змии и гущери — помисли си той. — Тая ще вземе да ме награби!“
Свали краката си от стола, на който беше седял Найтингейл, и с усилие се изправи.
— Стой спокойно — каза тя. — Искам да поговоря с теб.
Фенър седна отново.
— Как се казваш, скъпа? — попита той, мъчейки се да печели време.
— Робинс — отвърна тя. — Наоколо ме наричат Кърли1.
— Хубаво име, Кърли — отбеляза Фенър. — Какво те гнети?
Тя седна на стола на Найтингейл.
— Послушай ме — каза тя съвсем тихо — и се прибирай у дома. Внесените отвън биячи не оцеляват за дълго в този град.
Фенър повдигна вежди.
— Кой ти каза, че съм бияч?
— Няма нужда да ми се казва. Дошъл си тук, за да подпалиш чергата, нали? Е, няма да стане. Тукашните главорези не обичат чуждоземната конкуренция. Ще се превърнеш в храна за котки след няколко дни, ако се застоиш тук.
Фенър беше съвсем трогнат.
— Ти си чудесно малко момиче — каза й той. — Но се боя, че тази работа не е шега. Тук съм, за да си изкарвам прехраната и ще остана.
Кърли въздъхна.
— Знаех си, че ще реагираш така. — Тя се изправи.
— Ако искаш да не си изпатиш, веднага ще си плюеш на петите. Както и да е. Внимавай. Не вярвам на никой от тях. Не се заблуждавай за Найтингейл. Изглежда скапаняк, но не е. Той е убиец. Пази се от него.
Фенър се измъкна от стола си.
— О’кей, скъпа — каза той, — ще се пазя. А сега по-добре се изпарявай, преди да те е заварил тук.
Заведе я до вратата.
— Казвам ти това, защото си готин. Не обичам да гледам как голям мъж като тебе си търси белята — обясни тя.
Фенър се ухили и лекичко я тупна с длан по бузата.
— Не измъчвай мозъка си с мен.
Кърли се наклони към него с вдигната глава и понеже не изглеждаше никак зле. Фенър я целуна. Тя обви врата му с ръце и се притисна до него. Останаха така известно време, после той внимателно я отстрани от себе си.