МАЛВОЛИО
„М, О, А, И.“ Тази загадка е по-трудна от първата и все пак с малко насилие може да се свърже с мен, защото всичките букви ги има в името ми! Но чакай! Тук имало и проза!
Чете.
„Ако това писмо попадне в ръцете ти, размисли! Моите звезди са по-висши от твоите, но ти не се плаши от величието: на едни то се пада по наследство, други го придобиват; а към трети то само снизхожда. Щастието разгръща ръце, за да те прегърне. Дръж го със своите ум и страст и за да се приготвиш за туй, което те очаква, отхвърли скромната си обвивка и се появи обновен! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата, остави езикът ти да говори високо по държавни въпроси, порази всички с разни чудатости — такъв съвет ти дава таз, която въздиша по тебе. Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи и кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст? Спомни си, повтарям! Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш! Ако не, остани си там, долу, с дружбата на слугите, недостоен да докоснеш пръстчето на щастието! Сбогом. Тази, която жадува да ти служи, вместо да бъде обслужвана от тебе. Щастливата нещастница“…
Всичко е ясно като бял ден! Пълна очевидност! Ще бъда надменен, ще чета политически книги, ще преследвам сър Тоби, ще се освободя от всичките ниски познанства, ще стана, отдето и да ме погледнеш, изискан господин! Сега вече няма съмнение, че въображението не ми играе лоша шега; всичко доказва, че господарката ми е влюбена в мене. Нали тя похвали неотдавна жълтите ми чорапи? Нали тя заяви, че пристегнати накръст, ми стоели отлично! А в писмото вече дава път на моята любов и с помощта на намеци ме насочва да се обличам по нейния вкус. Небе, благодаря ти, аз съм щастлив! Ще бъда необичайно груб, обут в жълти чорапи и с кръстосани връзки. И то веднага! Още сега! Всевишни Боже и вие, звезди мои, бъдете благословени!… Ха, тук има и послепис!
Чете.
„Ти навярно си отгатнал вече коя съм. В такъв случай, ако не отхвърляш любовта ми, дай ми знак с усмивка! Тя тъй те отваря! Затова в мое присъствие усмихвай се винаги, скъпи мой! Моля те! Същата…“
Светци небесни, благодаря ви! Ще се усмихвам, мила! Ще правя всичко, което пожелаеш!
Излиза.
ФАБИАН
Не бих дал участието си в тази шега за доживотна пенсия от хазната на персийския шах!
СЪР ТОБИ
Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й!
СЪР АНДРЮ
И аз!
СЪР ТОБИ
И не ми трябва друга зестра освен още една шега като тази!
СЪР АНДРЮ
И на мен!
ФАБИАН
Ето я нашата „Мери — втора не мож намери“! Укротителката на глупците!
Влиза Мария.
СЪР ТОБИ
Искаш ли да ми стъпиш на врата?
СЪР АНДРЮ
И на моя!
СЪР ТОБИ
Готов съм да си изиграя свободата на барбут и да ти стана роб до гроб!
СЪРАНДРЮ
И аз съм готов!
СЪР ТОБИ
Ти го унесе в такъв сън, че когато всичко се разсее, той съвсем ще откачи!
МАРИЯ
Не, кажете наистина: подейства ли му?
СЪР ТОБИ
Като „Spiritus vini“33 на акушерка!
МАРИЯ
Тогава, ако искате да видите плодовете на шегата, наблюдавайте как ще се държи пред господарката ми! Той ще се появи в жълти чорапи, а тя мрази този цвят. Той непременно ще е кръстосал връзките си, а тя не може да търпи тази мода. И най-после той постоянно ще се усмихва, а това е най-неподходящото, което би могъл да измисли при нейното жалейно настроение. Това стига, за да предизвика гнева й. Следвайте ме, ако искате да сте свидетели на избухването му!
СЪР ТОБИ
До портите на пъкъла с тебе, дяволче остроумно!
СЪР АНДРЮ
И аз!
Излизат.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В градината на Оливия.
Влизат Виола и Шутът със свирка.
ВИОЛА
Да пази бог тебе и музиката! Ти май живееш на гърба на свирката си.
ШУТЪТ
Не, господине, на гърба на черквата.
ВИОЛА
Защо? Да не си клисар случайно?
ШУТЪТ
Не, но домът ми е на гърба на черквата, тъй че може да се смята, че живея на гърба й.
ВИОЛА
Тогаз би могло да се каже също, че кралят спи с просякинята, ако тя нощува край някой ъгъл на двореца му; или че черквата се крепи на твоята свирка, ако си я забравил, подпряна на зида й.
33
„…spiritus vini…“