ШУТЪТ
Би могло, разбира се. Каквито времена са настанали, господине! Всяко изречение може да се обърне като велурена ръкавица. Сега опакото става лице като нищо!
ВИОЛА
Да, някои тъй подмятат ту насам, ту натам думите, че те олекват съвсем.
ШУТЪТ
И понеже и имената са думи, бих искал сестра ми изобщо да не бъде кръстена.
ВИОЛА
Това пък защо?
ШУТЪТ
Защото, ако мнозина й подмятат името, току-виж, станала лека жена. Освен това, откак ги постегнаха напоследък34, думите станаха още по-изврътливи — истински мошенички!
ВИОЛА
Изясни се, ако може.
ШУТЪТ
Там е работата, господине, че за това трябва пак да се употребяват думи, а те, както казах, са станали така фалшиви, че просто не ми се ще да имам вземане-даване с тях.
ВИОЛА
Ясно. Виждам, че си голям веселяк и пет пари не даваш за нищо.
ШУТЪТ
Не е точно така, господине, но, виж, за вас наистина не давам. И ако затова казвате, че не давам пет пари за нищо, то следва, че вие сте нищо, тъй че ставайте невидим моментално!
ВИОЛА
Слушай, ти не си ли шутът на графинята?
ШУТЪТ
Не, господине. Графинята няма шут при себе си, тъй като още не е омъжена. Виж, когато се омъжи… Защото съпрузите приличат на шутовете, както херингите — на сардинките, тоест те са по-големи риби от тях. Щом искате да знаете, аз съм не шут на графинята, а неин домашен словоизопачител.
ВИОЛА
Неотдавна те видях при княз Орсино, весели глупчо!
ШУТЪТ
Глупостта, господине, е като слънцето — трябва да свети навсякъде и би ме натъжило, ако тя навестяваше вашия господар по-рядко, отколкото моята господарка. Впрочем забелязах, че и вашата мъдрост се въртеше около него.
ВИОЛА
А, щом се залавяш и с мене, бягам! Дръж, това е за тебе!
ШУТЪТ
Дано боговете не те забравят при следващото разпределение на бради!
ВИОЛА
Честна дума, ще ти призная, че жадувам за една брада, макар че не искам да поникне на моето лице… Дали господарката ти си е у дома?
ШУТЪТ
А дали, ако това си намери една лика-прилика, двете няма да се размножат?
ВИОЛА
Веднага, стига да ги събереш и да ги пуснеш да работят.
ШУТЪТ
Бих взел занаята на сводника Пандар35, само и само да дам на този Троил една Кресида.
ВИОЛА
Разбрах те. Бива те да просиш.
ШУТЪТ
Никак даже. Тази Кресида заради неверността и — казват — била стигнала до просия, тъй че аз си изпросвам една просякиня. Голяма печалба! Господарката е вкъщи. Ще й съобщя отде идете. Кой сте и какво искате не ме засяга. За малко да кажа: „надхвърля моя кръгозор“, но изразът много се изтърка напоследък.
Излиза.
ВИОЛА
Не, тоз приятел е отличен шут,
а за това е нужен доста мозък:
той трябва в миг да знае на кого,
кога и за какво да се надсмее,
а не като сокол недообучен
към всяка перушинка да полита.
Това изисква дарба: не случайно
се случва често именно в шегата
мъдрецът да изтърси глупостта
и ум да звънне в шутовски уста!
Влизат сър Тоби и сър Андрю.
СЪР ТОБИ
Привет, господине!
ВИОЛА
Поздрав, рицарю!
СЪР АНДРЮ
Dieu vous garde, monsieur!
ВИОЛА
Et vous aussi, votre serviteur36!
СЪР АНДРЮ
Вярвам ви, господине. Аз също съм на услугите ви.
СЪР ТОБИ
Бихте ли желали да посетите дома ни! Моята племенница изрази готовност да ви приеме, ако имате дело с нея.
ВИОЛА
Никакво дело! Напротив, отношенията ни са отлични. Тъкмо тя е целта на моето пътешествие.
СЪР ТОБИ
В такъв случай, господине, съветвам ви да раздвижите краката си.
ВИОЛА
Те не са схванати, господине, и не мога да схвана защо да ги раздвижвам.
СЪР ТОБИ
За да се приближите към дома ни и се явите пред графинята.
ВИОЛА
Веднага, щом един приближен на графинята ми го казва. Но май са ни изпреварили.
Влизат Оливия и Мария.
О, най-изискана и съвършена графиньо, нека небето ръси ухания над вас!
34
„…откак ги постегнаха напоследък…“ — намек за указа от 1600 година, с който са били въведени в Англия цензурни ограничения.
35
„…на сводника Пандар…“ — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.
36
„Dieu vous garde… Votre serviteur“