СЪР АНДРЮ
Този момък разбира от галантности. „Ръси ухания“ — добре беше казано!
ВИОЛА
Поръчката, която нося, графиньо, няма глас освен за снизходителния слух на благоразположеното ви ухо.
СЪР АНДРЮ
„Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.
ОЛИВИЯ
Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!
Сър Тоби, сър Андрю и Мария излизат.
Подайте ми ръка, красиви момко!
ВИОЛА
Пламтящ от чувството за дълг, мадам!
ОЛИВИЯ
А как е името ви, кавалере?
ВИОЛА
Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.
ОЛИВИЯ
Слуга? И мой? Светът е сив, откакто
преструвката нарече се учтивост!
Не, вие сте слуга на княза, момко.
ВИОЛА
Слугата на слугата ви, графиньо,
е ваш слуга.
ОЛИВИЯ
За княза аз не мисля
и бих желала неговите мисли
да бъдат празни вместо пълни с мен.
ВИОЛА
Пък аз, графиньо, съм дошъл пред вас
да отстоявам неговото право.
ОЛИВИЯ
За неговото право нито дума!
Виж, дело ако водехте за друг,
бих слушала защитното ви слово
като небесна музика!
ВИОЛА
Графиньо!…
ОЛИВИЯ
Не, моля ви! След първото вълшебство,
извършено от вас във този дом,
изпратих ви аз пръстен, при което
успях — боя се — да се злепоставя
пред себе си, слугата си и вас
със туй, че ви принудих, нещо чуждо
да вземете, прибягвайки до хитрост.
Какво ли сте помислили! Навярно
завързали сте бедната ми чест
към стълба насред цирка и по нея
насъскали сте лаещите мисли
на своята безжалостна душа!…37
Но зная, за слушател като вас
тез думи стигат. Чувствам си сърцето
покрито вместо с плът с прозрачно було.
С какво ще ми отвърнете?
ВИОЛА
Със туй, че
ви съжалявам искрено.
ОЛИВИЯ
Това е
все пак известна стъпка към любов.
ВИОЛА
Не, ни най-малко. Както всеки знае,
човек изпитва жал и към врага си.
ОЛИВИЯ
Добре, да се усмихваме отново!
О, бедността умее да е горда!
Какво най-сетне! Вярно, губя кръв,
но ме разкъсва не чакал, а лъв!
Бие часовник.
Загубеното време ни упреква.
Не бойте се, не ще ви отвлека.
Но щом у вас узреят ум и сила,
жена ви ще пожъне хубав мъж.
Свободен сте.
ВИОЛА
Тогава вдигам котва!
Приятно забавление, госпожо!
Не ще ли пратите по мене нещо
за моя господар?
ОЛИВИЯ
Постойте миг!
Какво във същност мислите за мен?
ВИОЛА
Че смятате се не каквото сте.
ОЛИВИЯ
Щом аз съм друго, вий тогаз какво сте?
ВИОЛА
И аз не съм каквото ви изглеждам.
ОЛИВИЯ
Защо не сте какъвто ви желая!
ВИОЛА
Дали ще бъде по-добре? Възможно —
какъвто съм, превърнахте ме в шут!
ОЛИВИЯ
О, как дори обидата изглежда
красива върху тези два корала,
извити от презрителния гняв!
По-лесно престъпление се крие,
отколкото любов. Напразно ние
потулваме я в тайник съкровен.
Нощта на любовта е като ден.
Цезарио, в моминство, чест и име,
във всичко туй, което ний цениме,
кълна ти се: обичам те така,
че на страстта от бурната река
повлечена, сама към тебе ида,
забравила разсъдък и обида!
Но туй, че ти издадох свойта жажда,
не бива твоя отклик да охлажда.
Навярно ти се виждам твърде смела,
но бих на твое място предпочела
пред друг несигурен любовен лов
една приета сигурна любов.
ВИОЛА
Пред вас кълна се с двете си ръце,
37
„…насъскали сте… безжалостна душа…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение.