Знам, че рицарят е разгневен срещу вас до кръвна мъст. Подробности не са ми известни.
ВИОЛА
Но, моля ви се, що за човек е той?
ФАБИАН
Ако съдите за него по външността му, не обещава ужаса, който ще изпитате, когато пусне в действие храбростта си. Но това е най-умелият, жесток и кръвожаден противник, който бихте могли да си намерите в цяла Илирия. Ако желаете, да тръгнем към него… Ще се опитам да уредя спора ви по мирному.
ВИОЛА
Ще ви бъда много признателен. Предпочитам да имам работа със свещеници, отколкото с рицари. Не ме засяга какво ще говорят за мен.
Излизат.
Влизат сър Тоби и сър Андрю.
СЪР ТОБИ
Казвам ти, той е истински сатана! Досега не съм срещал такава мъжка харпия45. Опитахме две-три пробни хватки с шпаги в ножниците и той ми показа едни такива опасни финти, че не ти е работа! А пък гардът му парира тъй сигурно, както твоят крак стъпва на земята. Казват, че бил учител по фехтовка на персийския шах!
СЪР АНДРЮ
Треска да го тресе! Не искам да имам вземане-даване с него!
СЪР ТОБИ
Да, но той не ще да се помири, Фабиан едва го сдържа!
СЪР АНДРЮ
Чума да го хване! Ако знаех, че е такъв майстор на шпагата, за нищо на света нямаше да го викам на двубой! Я му кажи да уредим работата по мирному! Ще му дам коня си.
СЪР ТОБИ
Ще опитам. Ти стой тук и заеми горда осанка. Всичко ще свърши без кръвопролития.
Настрани.
Само дето аз ще яхна кончето ти, както сега яхам тебе.
Влизат отново Фабиан и Виола.
Дава си коня, ако уредим спора без бой. Убедих го, че оня е въплътеният ужас.
ФАБИАН
И точно така е — той е в ужас от него! Блед като платно и задъхан, сякаш мечка го гони!
СЪР ТОБИ (към Виола)
Няма изход, господине. Бил дал клетва да се бие. Но изглежда, че вече не намира обидата така страшна и се закле, че ако кръстосате шпагата си с неговата, за да се спази формата, нямало да ви стори зло.
ВИОЛА (настрани)
Божичко, помогни ми! Още малко и ще им разкрия колко много ми липсва, за да съм мъж!
ФАБИАН
Ако е много яростен, отстъпвайте!
СЪР ТОБИ
Няма изход, сър Андрю. Той казва, че законът на честта го задължавал да кръстоса шпагата си с твоята, но ми даде дума на войник и благородник, че няма да ти нанесе рана. Хайде, вземай позиция!
СЪР АНДРЮ
Божичко, само да не ме излъже!
ВИОЛА
Вярвайте, правя го срещу волята си!
Изваждат шпагите си.
Влиза Антонио.
АНТОНИО
Веднага спрете! Рицарю, назад!
На мястото на този момък млад,
какъвто да е спорът между вас,
ще давам или диря сметка аз!
Изважда шпагата си.
СЪР ТОБИ
Кой, вий ли, господине? Кой сте вие?
АНТОНИО
Тоз, който за приятелство ще стори
дваж повече, отколкото говори!
СЪР ТОБИ
Щом сам си тикате носа, добре!
Двамата се сражават.
ФАБИАН
Спрете, сър Тоби! Стражата!
Влизат Стражи.
СЪР ТОБИ
Пак ще си говорим след малко!
ВИОЛА
Моля ви, господине, скрийте шпагата си!
СЪР АНДРЮ
С удоволствие, господине! И обещаното си е обещано: ще видите, не е плашлив и слуша юздата.
ПЪРВИ СТРАЖ
Това е той! Познавам го. Задръж го!
ВТОРИ СТРАЖ
Антонио, във името на княза
те арестувам!
АНТОНИО
Имаш грешка, драги!
ПЪРВИ СТРАЖ
Не, ни на йота! Разпознах те мигом,
макар и да не си с пиратска кърпа.
Води го! Той си знае, че го знам!
АНТОНИО
Принуден съм да им се подчиня…
Към Виола.
За вас бях тръгнал, а намерих тях!
Сега ще отговарям пред съда;
но вий какво ще правите, когато
бедата кара ме да си поискам
кесията? За вас ми е по-мъчно,
отколкото за мен… Защо мълчите?
Главата горе!
ВТОРИ СТРАЖ
Хайде! Да вървим!
АНТОНИО
Тогаз ще ви поискам само малко
от своите пари.
45
Харпия