СЕБАСТИАН
Повтарям ти, глупако, остави ме!
Вземи и бягай, докато не съм
решил да ти платя със друго нещо!
ШУТЪТ
Честна дума, имаш щедра ръка! И това е добро. Тези умници, които дават пари на глупците, си натрупват добра слава… след четиринайсет години редовни вноски.
Влиза сър Андрю.
СЪР АНДРЮ
Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!
Удря плесница на Себастиан.
СЕБАСТИАН
А таз пък е за теб! И също таз!
Бие го и измъква шпагата си.
Тук всички са, изглежда, полудели!
Влизат сър Тоби и Фабиан.
СЪР ТОБИ
Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!
ШУТЪТ
Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.
Излиза.
СЪР ТОБИ
Хайде, хайде! Не мърдай!
СЪР АНДРЮ
Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!
СЕБАСТИАН
Махни си ръката!
СЪР ТОБИ
Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!
СЕБАСТИАН
Пусни ме и измъквай свойта шпага!
Аз ще ти дам един урок веднага!
СЪР ТОБИ
А, така ли? Тогава ще източа една-две унции46 от нахалната ти кръв!
Измъква шпагата си.
Влиза Оливия.
ОЛИВИЯ
Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!
СЪРТОБИ
Мадам!
ОЛИВИЯ
Това е немислимо! Грубиян,
създаден да живее в дива пустош
и в пещери на варвари, които
приличие не знаят. Да се махаш!
Цезарио, недей да му се сърдиш!
Вървете, казах!
Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.
Моля ти се, мили,
не с гняв, а с разум погледни на туй
просташко посегателство над твойто
спокойствие. Да влезем у дома!
Ще ти разкажа всички лудории,
извършени от този стар обесник,
и сам ще се разсмееш. Да вървим!
Щом зърнах двете шпаги да блестят,
усетих си сърцето в твойта гръд!
СЕБАСТИАН
Какво туй значи? И дали съм буден?
Ако сънувам, този сън е чуден!
О, Лета47, потопи ме във забрава,
та още дълго той да не престава!
ОЛИВИЯ
Тогаз ела!
СЕБАСТИАН
Докрай ръка в ръка!
ОЛИВИЯ
Щом ти го казваш, нека е така!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
В дома на Оливия.
Влизат Мария и Шутът.
МАРИЯ
Сега сложи си това расо и тази брада! Нека те вземе за отец Топас. И бързо! Аз ще избягам за сър Тоби.
Излиза.
ШУТЪТ
Добре, ще се скрия под тази одежда и ще се преструвам на свят човек. Де да бях първият преструвай в расо!… Не съм нито достатъчно едър за важен проповедник, нито достатъчно мършав за учен богослов, но нищо: да си просто порядъчен човек и добър стопанин не е по-малка чест, отколкото да си прославен пастир или голям книжовник. Ето и другите играчи излизат на арената.
Влизат сър Тоби и Мария.
СЪР ТОБИ
Да ви благослови Бог, почтени отче!
ШУТЪТ (с преправен глас)
Bonos dies48, сър Тоби! Защото както неукият отшелник от град Прага казва за краля Горбодук49 от едноименната пиеса: „Щом нещо е, значи е“; тъй и аз, грешният, щом съм почтен отец, то, значи съм почтен отец. Амин!
СЪР ТОБИ
Поговорете с него, отче Топасе!
ШУТЪТ
Хей! Кой е там? Мир вам в този затвор!
СЪР ТОБИ
Добре се преструва, подлецът му с подлец!
МАЛВОЛИО (отвътре)
Кой е? Кой говори?
ШУТЪТ
Отец Топас, свещеникът, дошъл да навести Малволио, помрачения.
МАЛВОЛИО
Почтени отче, свети отче, моля ви, идете при господарката ми!
47
Лета
49
Горбодук — име на легендарен британски цар. „Отшелникът от Прага“ и неговите думи са по всяка вероятност шутовска безсмислица.