А ти си луд, човече — този момък
при мене служи вече трети месец!…
Но отстранете го! За туй по-късно!
ОЛИВИЯ
Какво желание, като изключим
неизпълнимото, желали бихте
да ви изпълни, господарю мой,
покорната Оливия?… Защо,
Цезарио, не удържахте вие
на даденото слово?
ВИОЛА
Но, графиньо…
КНЯЗЪТ
Божествена Оливия, аз дойдох…
ОЛИВИЯ
Какво, Цезарио?… Простете,
ВИОЛА
Щом князът му говори, пажът млъква.
ОЛИВИЯ
Но песента сменете, господарю —
ухото ми тя дразни като лай
след музика.
КНЯЗЪТ
Все тъй жестока значи?
ОЛИВИЯ
Не, само постоянна княже мой.
КНЯЗЪТ
До безчовечност!… О, неблагодарна
красавице, пред чийто ням олтар
душата ми възнесла е тъй много
безплодни въздихания, кажете:
какво да сторя повече?
ОЛИВИЯ
Каквото
желаете и смятате за редно.
КНЯЗЪТ
О, бих последвал примера на оня
египетски разбойник56, който искал
да отнесе любимата си в гроба —
в тъй дива ревност нявга има дъх
на благородство! Но понеже аз
отгатвам, струва ми се, сечивото,
което е могло да ме отреже
от любовта ви, то ще имам милост
към вас, мъчителко немилостива;
ала затуй пък този ваш любимец,
тоз глезеник чаровен, към когото
и аз привързах се — защо да крия? —
ще ми плати. Да, аз ще го изтрия
за погледа жесток, от който той
измести княза си! Върви, младежо!
Аз ще пожертвам агнеца си мил,
но ще се гърчиш от дълбока рана
ти, гълъбице със сърце на врана!
ВИОЛА
Сто смърти ще умра и още сто,
ако щастлив ще ви направи то!
ОЛИВИЯ
Цезарио, къде?
ВИОЛА
След тоз, когото
със страст, като зеница на окото,
обичам аз и който ми е мил
тъй, както досега не ми е бил
и няма да ми бъде ни за миг
ни вашият, ни други женски лик.
И ако лъжа, нека небесата
на място поразят ме за лъжата!
ОЛИВИЯ
О, колко подлост! О, злочеста аз!
ВИОЛА
Отде нагде? Какво съм ви направил
ОЛИВИЯ
Тъй кратък срок и вече си забравил
Извикайте отеца!
КНЯЗЪТ
Да вървим!
ОЛИВИЯ
Къде без мен, съпруже мой любим!
КНЯЗЪТ
Съпруг?
ОЛИВИЯ
Съпруг, и нека го откаже!
КНЯЗЪТ
Цезарио?
ВИОЛА
Не съм! Тя бърка, княже!
ОЛИВИЯ
На низък страх недей, мой скъпи, дава
високия ти дух да задушава!
Не бой се ти, бъди, какъвто си,
и личността ти ще се извиси
до този, от когото се боиш!
Влиза Свещеникът.
Елате, отче! Въпреки че бяхме
решили да таим това, което
откъсна се от клона неузряло,
аз моля ви: подробно разкажете
какво пред вас в параклиса свещен
извършихте над тоз младеж и мен!
СВЕЩЕНИКЪТ
Те дадоха си свят обет за обич,
скрепен от сплетените им ръце,
подписан със тържествена целувка
и затвърден чрез пръстени годежни.
И тоз обред извършен бе във мое
присъствие. Часовникът ми казва,
че оттогава съм пътувал само
два кратки часа в друма към смъртта.
КНЯЗЪТ
Ах, пале хитро, дявол да те вземе,
бих искал да узная аз след време,
когато посребрее твоят косъм,
дали ще се въртиш все тъй на осем
и няма ли от хитрост преголяма
да се намериш в собствената яма!
ВИОЛА
Кълна ви се!…
ОЛИВИЯ
Не, клетвите си сдръж
Бъди, макар изплашен, малко мъж!
Влиза сър Андрю.
СЪРАНДРЮ
За бога, лекар! За мен и за сър Тоби!
56
„…египетски разбойник…“ — в романа на Хелиодор „Етиопика“ (III в.), преведен на английски език през 1569 г., се разказва между другото за разбойника Тиамис, който в бой с други разбойници, боейки се, че не ще избегне смъртта, решил да убие любимата си Хариклея, за да не попадне тя в чужди ръце.