ОЛИВИЯ
О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.
ШУТЪТ
Господарко, дано Меркурий16 те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!
Влиза отново Мария.
МАРИЯ
Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.
ОЛИВИЯ
От княз Орсино навярно?
МАРИЯ
Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.
ОЛИВИЯ
А кой от моите хора го занимава?
МАРИЯ
Вуйчо ви, графиньо, сър Тоби!
ОЛИВИЯ
О, боже! Изведи го оттам! Той говори само глупости и ще ме изложи съвсем!
Мария излиза.
Идете вие, Малволио! Ако пак е изпратен от княза, аз съм болна или излязла — изобщо отпратете го!
Малволио излиза.
Сега разбра ли, приятелю, че шегите ти са се изтъркали и никого не разсмиват?
ШУТЪТ
Но ти ни защити така, господарко, сякаш първородният ти син, който още не се е родил, се готви за нашата професия. Дано му натъпче бог главата с ум и разум, защото знам вече един от вашия род — ето го, пристига! — който има много дантелени мозъчни ципи.
Влиза сър Тоби.
ОЛИВИЯ
Знаех си, пак е пийнал!… Кой е на входа, вуйчо?
СЪР ТОБИ
Някакъв човек.
ОЛИВИЯ
То се знае. Но какъв човек?
СЪР ТОБИ
Един чов… хлъц!… Да му се не видят и маринованите херинги!… Какво се смееш, глупчо! Ама пък как ми се спи!
ШУТЪТ
Ай, ай, сър Тоби!
ОЛИВИЯ
Вуйчо, вуйчо! Как можахте да се напиете до такава летаргия!
СЪР ТОБИ
Литургия? Каква литургия? Далеч от мен тези работи!… Има там някакъв човек на входа…
ОЛИВИЯ
Разбрахме. И кой е той?
СЪР ТОБИ
Който и да е! Ако ще да е и дяволът, пет пари не давам! Все ми е едно!
Излиза.
ОЛИВИЯ
Кажи сега, шуте, на какво прилича пияният?
ШУТЪТ
На удавник, на глупак и на луд: от първата глътка в повече — глупее, от втората — лудее, а от третата — се удавя!
ОЛИВИЯ
Извикай тогава пристава да освидетелства вуйчо ми — той е вече в трета степен — на дъното. Пази го да не направи нещо.
ШУТЪТ
Не, той е още във втората — само лудее. Отивам, господарко. Шут да пази луд — докъде стигна светът!
Излиза.
Влиза Малволио.
МАЛВОЛИО
Господарко, въпросният млад човек се кълне, че каквото и да ставало, щял да говори с вас. Заявих му, че сте болна, но той ми каза, че това му било известно и тъкмо затуй трябвало да ви говори. Съобщих му, че спите, но се оказа, че той и това знаел и във връзка с него бил дошъл да ви говори. Какво друго да му кажа, господарко? Той е укрепен срещу всеки отказ!
ОЛИВИЯ
Кажете му просто, че няма да говори с мене.
МАЛВОЛИО
И това му казах. Но той каза, че щял да стърчи пред входа ви като стълб пред съдийски дом17, че ако искаме, сме могли да го използваме като подпора за пейка, но че бил решил да ви говори.
ОЛИВИЯ
Какъв род човек е?
МАЛВОЛИО
От мъжки род, господарко.
ОЛИВИЯ
Но как изглежда отвън?
МАЛВОЛИО
Отвън изглежда нахален, а кой знай какъв ще стане, ако го пуснем вътре.
ОЛИВИЯ
Да, но на каква възраст е?
МАЛВОЛИО
Недостатъчно възрастен за мъж, господарко, и недостатъчно млад за момче: неузряла шушулка или зелена ябълка. Нещо, тъй да се каже, като морето между прилив и отлив. С прилична външност е и притежава хаплив език, макар че има още мляко по устните, ако бих могъл да се изразя така.
17
„…като стълб пред съдийски дом…“ — пред входа на помещението, в което заседавал окръжният съдия по Шекспирово време, обикновено имало забити два стълба с пейка между тях, на която седели просителите или задържаните.