— Ух, напечена ситуация — измърмори Сакс.
— Не чак толкова — намеси се Том.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, не се е наложило да се сражават.
— Как така?
— На 9 април Конфедерацията капитулира.
— Не сме на урок по история — смъмри ги Райм. — Искам да прочета за тази тайна.
— В това писмо е — обяви Купър и смени листа на скенера.
Мила Вайълет,
Много ми липсваш, малкият Джошуа също. Новината, че сестра ти е понесла добре раждането на племенника ни. Много ме зарадва и благодаря на Исус, че ти беше до нея в този тежък момент. Смятам, че е по-добре засега да останеш в Харисбърг. Времената са по-тежки и опасни, отколкото през войната.
Толкова много неща се случиха през месеца, докато те нямаше. Стигнах от обикновен земеделец и учител до сегашното положение. Замесих се в трудни, опасни и, смея да кажа, жизненоважни за нашия народ дела.
Тази вечер пак се срещнах с колегите си в Галоус Хайтс, който е като обсадена крепост. Времето сякаш е спряло, постоянното лутане ме изтощава. Дните ми преминават в тичане насам-натам под прикритието на мрака, в криене от онези, които могат да ни навредят, защото те са много — и не само бивши бунтовници; много северняци също са против каузата ни. Получавам много заплахи, някои — само намеци, други — съвсем открито. Рано тази сутрин се събудих от нов кошмар. Не си спомням какво смути съня ми, но след като се сепнах, повече не можах да мигна. Лежах буден до заранта и не спирах да мисля за тази ужасна тайна. Толкова искам да я споделя с някого, но знам, че не мога. Последствията от разгласяването ѝ ще са трагични.
Прости ми за мрачното настроение. Ти и синът ни ужасно ми липсвате и много ме е страх. Утре може би ще видя искрица надежда. Моля се на Бога да стане.
Твой любящ Чарлз.
3 май 1867.
— Аха — измърмори Райм, — наистина споменава за някаква тайна. Но каква? Може би е свързано с тези срещи в Галоус Хайтс. „Заради нашия народ“. Граждански права или политика. Споменава го и в първото писмо… Какво, по дяволите, е Галоус Хайтс3?
Погледът му се спря върху картата с обесения, висящ на единия си крак.
— Сега ще проверя — рече Купър и се включи в Интернет; след малко обяви: — През деветнайсети век е бил квартал на Манхатън, в Горен Уестсайд, някъде около „Блумингдейл роуд“ и Осемнайсета улица. „Блумингдейл“ бил прекръстен на „Булеварда“, а после — на „Бродуей“. — Вдигна вежди. — Съвсем наблизо е.
— „Галоус“… става дума за някаква бесилка.
— За много бесилки. В множествено число е.
— Има ли друга информация?
Купър погледна електронната страница на историческото дружество.
— Има карта от 1872 година.
Картата се показа на монитора. Райм забеляза, че кварталът е обхващал доста голям район. Имаше няколко обширни имения, собственост на магнати и финансисти от стари нюйоркски фамилии, а също стотици по-малки къщи и кооперации.
— Гледай тук, Линкълн — възкликна Купър и посочи картата близо до Сентрал Парк. — Това е твоята къща, където се намираме сега. Тогава е имало блато.
— Много интересно — саркастично измърмори Райм.
— В последните години името се споменава единствено във връзка с обновяването на архивите на Санфордската фондация, онази стара къща на Осемдесет и първа.
Райм си спомни голямата викторианска сграда до хотел „Санфорд“ — украсена с орнаменти, мрачна постройка, подходяща за затвор.
Купър продължи:
— Управителят, Уилям Ашбъри, произнесъл реч на церемонията. Споменал колко много се е променил Горен Уестсайд през годините, откакто се е наричал Галоус Хайтс. Но само толкова. Нищо конкретно.
„Твърде много несвързани факти“ — размишляваше Райм. В този момент компютърът на Купър изпиука, знакче се е получило електронно писмо. Техникът го прочете и погледна колегите си:
— Слушайте. Става дума за „Илюстрован седмичник за цветнокожи“. Писмото е от уредника на библиотеката към колежа „Букър Т. Уошингтън“ във Филаделфия. Имали са пълна колекция с всички броеве на списанието, но…
— „Имали“? — изръмжа Райм. — „Имали“?
— Миналата седмица хранилището е изгоряло.
— Какво се е установило при разследването? — поинтересува се Сакс.
— Не е имало разследване. Пожарът е възникнал случайно. Една крушка се пръснала и запалила някакви хартии. Няма пострадали.
— Случаен пожар, дрън-дрън. Някой го е подпалил. Уредникът има ли предложение къде можем да…
— Точно смятах да продължа.
— Е, продължавай, де!