Выбрать главу

Джъстин Кронин

Дванайсетте

 Проходът: #2

На Лесли,

един до друг вървим с нея

Стоя до мен години или беше само миг? Не помня. Обичал съм я може би, може би не съм. Имаше къща, а после къщата изчезна. Имаше дървета и от тях нищо не остана. Щом никой нищо не помни, съществува ли нещо тогава? Ти, чиито мигове са изтекли и си реещ се в отвъдното дим, кажи ми нещо, каквото и да било ми кажи…
Марк Странд, След смъртта1

Предговор

Из Писанията на Първия летописец („Книга на Дванайсетте“)

Представени на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантина

Център за изучаване на човешките култури и конфликти

Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска република

16–21 април, 1003 Сл.В.

[Начало на откъса]

Глава първа

1. И светът стана покварен, а човеците приеха войната в сърцата си, сториха големи грехове срещу всяко живо създание и се превърна светът в сън, изпълнен със смърт.

2. И Бог гледаше с голяма скръб сътвореното от него и Духът му отдавна вече не търпеше човечеството.

3. И рече Бог: Като в дните на Ной голям потоп ще бъде; реки от кръв ще потопят земята. Чудовищата от човешките сърца ще добият плът и ще си отворят път, като плът разкъсват. И ще бъдат наречени вирали.

4. Първият от тях ще върви измежду вас, приел образа на добродетелен мъж, стаил у себе си злото; и ще го сполети болест, която ще стори външността му демонска и всеки взор от нея ужасен ще се отвръща. И ще бъде той бащата на разрушението — по име Нула.

5. А хората ще си кажат: Не е ли това създание най-могъщият воин измежду воините? Няма ли войските на враговете ни да положат долу оръжията си, за да скрият от взора си образа му?

6. И от най-високо място ще дойде заповед дванайсет престъпници да споделят кръвта на Нула и да се превърнат в демони, а имената им ще се слеят в едно: Бабкок-Морисън-Чавез-Бейфъс-Търъл-Уинстън-Соуса-Екълс-Ламбрайт-Мартинез-Райнхард-Картър, наречени Дванайсетте.

7. Но ще избера измежду ви един с чисто сърце и ум, дете, което да се възправи срещу тях; и ще изпратя знак, та всички да разберат и знакът ще бъде голямо брожение сред животните.

8. И това беше Ейми, чието име е Любов: Ейми с Душите, Момичето от Никъде.

9. И знакът отекна силно в мястото, наречено Мемфис, зверовете нададоха рев и вой и знакът биде видян от Лейси, сестра пред очите на Бог. И Бог рече на Лейси:

10. И ти също си избрана да бъдеш помощница на Ейми, да ѝ покажеш пътя. Където тя отиде, и ти ще идеш, а пътят ти ще бъде тежък и ще трае много поколения.

11. Ти ще си майка на това дете, на което дадох живот, за да излекува опустошения свят, в нея ще построя ковчег, в който да пренесе духовете на праведните.

12. И така Лейси стори всичко според нареденото ѝ от Бог.

Глава втора

1. И Ейми биде отведена в мястото Колорадо като пленница на злите хора; защото на това място Нула и Дванайсетте пребиваваха, оковани във вериги, а похитителите на Ейми желаеха тя да стане една от тях, да им стане еднаква по нрав.

2. И там ѝ дадоха от кръвта на Нула и тя изпадна в унес, подобен на смърт, но нито умря, нито прие лик и природа на чудовище. Защото не беше в замисъла Божи да се случи подобно преобразяване.

3. И в тоя унес Ейми живя много дни, докато не стана голяма злочестина, от която се появиха Времето Преди и Времето След, понеже Дванайсетте, а също и Нула, избягаха и покриха земята със смърт.

4. Но един от хората помогна на Ейми, съжали се над нея и я открадна от мястото. И това беше Улгаст, мъж, праведен сред поколението си, възлюбен в Господа.

5. И тогава Ейми и Улгаст тръгнаха към мястото Орегон, скрито в планините, и престояха там времето, известно като Годината на Нула.

6. А в това време Дванайсетте връхлетели света с ненаситния си глад и убивали всяко създание; а онези, които не били погълнати, били обсебени и се превърнали в едни от тях. И така Дванайсетте се умножили по милион и се превърнали в Дванайсетте виралски колена, всяко наброявало свой Безброй, чиито членове вършеели из земята безименни и безпаметни и унищожавали всяко живо създание.

7. Така се изнизвали сезоните, а Улгаст се превърнал в баща за Ейми, която си нямала баща, нито той си имал дете и така той обикнал нея, а тя — него.

вернуться

1

Стиховете в книгата, освен изрично указаните, са в превод на Евелина Пенева. — Б.ред.