Майкъл си позволи няколко секунди да проучи отношението си. С радост би се срещнал с някого от старите времена, но в същото време осъзнаваше, че у него има вътрешен смут, таеше чувството, че ще се разкрие. Затвореният живот на работник в рафинерията в много отношения го беше спасил от скръбта от загубата на сестра му и беше заел мястото в душата му, което тя беше оставила празно. Част от него знаеше, че се крие, но останалата част нехаеше.
— Не трябва да е проблем.
— Ще го смятам за услуга. Действай, както намериш за добре. — Карловиц изви глава към вратата. — Сега се махай оттук, имаш да преработваш нефт. И каквото казвам — това и мисля. Пази си задника на оная чудесия.
Майкъл пристигна в дестилационната кула и завари екипа си, дванайсет работници, да стоят и да се чудят. Танкерът с товара си от суров петрол чакаше и на него не се вършеше никаква работа. Цепс никакъв не се виждаше.
— Добре, да видим сега какво има. Народе, защо не пълните корабчето?
Цепс пропълзя изпод нагряващия елемент в основата на кулата. Ръцете му бяха оплескани с чернилка.
— Първо трябва да я промием. Имаме поне два метра утайка в основата.
— Мамка му, цялата сутрин ще ни отиде за тази работа. Кой беше началник на последния екип?
— От месеци не е чистено. Ще трябва да питаш Карловиц.
— Колко суров нефт трябва да източим?
— Към двеста барела16.
Осем хиляди галона17 частично рафиниран петрол, който беше седял кой знае колко дълго: щеше да им е необходим по-голям танкер за отпадъка, а после и цистерна с маркучи под високо налягане, за да прочистят кулата. Трябваха им минимум дванайсет часа, шестнайсет да я напълнят отново и да запалят нагряването, двайсет и четири часа, преди да капне първата капка от тръбата. Карловиц щеше да спука аневризма.
— Най-добре да се захващаме. Ще поискам заповед, вие пригответе маркучите. — Майкъл поклати глава. — Ще го открия този, дето го е направил, и ще му наритам задника.
Източването им отне остатъка от сутринта. Майкъл обяви останалия нефт за неизползваем и изпрати цистерната към депата за отпадъчни материали за изгаряне. Източването на негодния нефт беше лесната част, но прочистването на резервоара беше задачата, от която всички трепереха. Водата, излята от върха на кулата, щеше да прочисти по-голямата част от остатъчния нефт — лепкавия, токсичен отпадък от рафинирането — но не всичко. Трима мъже трябваше да облекат специално облекло и да влязат вътре, да изчеткат основата и да прочистят дренажната тръба. Единственият начин да се влезе беше през отвор, широк около метър, където трябваше да пълзят на четири крака. Наричаха го „да влезеш в ануса“ — неточно описание според мнението на Майкъл. Майкъл щеше да е един от тримата. Нямаше правило за това, кои да са, просто беше традиция, жест към морала. За останалите двама обичаят беше да се тегли жребий.
Първият, който изтегли къса клечка, беше Ед Поуп, най-възрастният в екипа. Ед беше инструкторът на Майкъл, онзи, който го научи на азбуката. Три десетилетия в рафинерията бяха взели своята дан. Тялото на мъжа беше като корабен дневник на катастрофите. Три пръста, отсечени от резач. Едната страна на главата му и врата му бяха изгорени до останал без косми розов участък при експлозия на пропан, убила деветима. С едното ухо беше глух, а коленете му бяха толкова сковани, че като го гледаше да се привежда, Майкъл болезнено присвиваше очи. Майкъл мислеше да го свободи от задачата, но знаеше, че Ед е прекалено горд, за да приеме. Погледът му го съпроводи как се запъти към халето да облече защитното облекло.
Цепс извади втората къса клечка.
— Забрави, трябваш ми отвън при помпите — рече Майкъл.
Цепс поклати глава. Денят беше направил всички нетърпеливи.
— По дяволите. Давай да приключваме с тази работа.
Заизвиваха се, за да облекат защитните костюми и кислородни апарати, и събраха оборудването си: тежки четки на пръти, кофи с разтворител, датчици за високо налягане, които щяха да подават информацията към компресора. Майкъл сложи маската на лицето си, постави лепките, плътно затвори ръкавиците и провери кислорода си. Въпреки че вентилираха кулата, въздухът вътре си оставаше смъртоносен — газообразна смес от петролни изпарения и сулфиди, които можеха да изпепелят дробовете на човек до пръжки. Майкъл усети пукването на ушите си от налягането в маската, включи лампата на главата си и коленичи, за да махне резето на вратата.
17
Галон (амер.) — мярка за обем, около 3,78 л. И в двата случая става въпрос за около 32 000 л нефт. — Б.ред.