Извади от джоба си запалката и я щракна така, че палецът му да остане над кремъчното ѝ колелце.
На сто метра оттам, в кабината на третата цистерна, Питър се опитваше да включи на скорост. Лостът с отдавна изтрити означения нищо не му говореше. Всеки опит беше съпроводен със стържещ звук.
— Махни се.
Вратата се отвори и вътре се покатери Лор. След нея беше Майкъл. Питър се провря над седалката, за да му позволи да поеме волана.
— Какъв ни е планът? — попита Майкъл.
— Няма такъв.
Майкъл погледна в страничното огледало. Очите му се разшириха.
— Вече имаме.
Включи лоста на първа, завъртя волана на пълен ляв и натисна газта, удари втората цистерна. Вместо да завие, Майкъл натисна отново газта. Чу се стържене на метал и изведнъж бяха свободни, петдесеттонният снаряд на колела се шмугна в храсталака.
Зад тях светът се взриви.
Камионът летеше напред като ракета. Питър беше прилепен назад към облегалката. Задната част на камиона се повдигна, усука, след това някак отново намери теглителната сила. Купето подскачаше жестоко, струваше им се, че ще се разпадне. Майкъл работеше със скоростите, продължаваше да ускорява. По предното стъкло се удряха клони, хвърчаха насляпо като прилепи. Отново завъртя волана наляво, описа дълга дъга през обраслото поле и с втори тласък се озоваха пак на магистралата, понесли се на изток.
Полетът им не беше останал незабелязан. В страничното огледало Питър видя облак от бледозелено сияние, което се засилваше зад тях.
— С тая работа не можем да ги надбягаме — рече Майкъл. — Единственото ни спасение е укритието.
Питър зареди пушката си.
— Ти какво имаш? — попита той Лор и тя му показа пистолет.
— Това не ни е единственият проблем — рече Майкъл. — Вече сме без съединител.
— Ще рече?
— Намаля ли скоростта, цистерната ще залитне. Ще трябва да скачаме.
Виралите се приближаваха. Питър прецени, че са на по-малко от двеста метра.
— Можеш ли да ни прекараш през изходната рампа?
— Няма как при тази скорост да завия при надлеза. Ъгълът е деветдесет градуса.
— На колко метра е укритието от върха на рампата?
— Няма и сто, право на юг.
Ако скочеха в основата на рампата, нямаше как да стигнат до укритието. Стотина метра бяха по-близо, и то при условие че се измъкнат без наранявания.
Обозначението на укритието се появи пред фаровете на Майкъл. Лор се покатери на седалката и зае място до вратата, когато Майкъл намали скоростта им до петдесет километра в час, зави надясно и пое към рампата. Отвориха широко врати, кабината се изпълни с фучащ вятър.
— Сега.
Щом стигнаха върха на рампата, Майкъл и Лор скочиха от кабината, Питър ги последва. Приземи се на крака, с присвити колене, за да омекоти удара, претърколи се два пъти по паважа. Въздухът от гърдите му излетя. Спря точно навреме, за да види как задните светлини на цистерната се стоварват върху предпазната мантинела. За един кратък миг изглеждаше, че единайсетте ѝ тона всеки момент ще полетят. Но след това се скри от погледа им, изчезването ѝ беше последвано от още по-мощна експлозия в нощта, мътен облак с бял център лумна като огромен пламък.