Съотечественици! Сред нас има предатели!
Презрените методи на така наречените „бунтовници“ са стигнали до нови низости. Десетки от вашите приятели съграждани, включително невинни жени и деца, са били избити хладнокръвно от тези страхливи затворници, които действат без милост.
Трябва да се защитим!
Бъдете до своя Директор!
Спрете развилнялата се жестокост!
Призоваваме всички граждани да помогнат да изправим тези окаяни предатели пред правосъдието. Заложена е сигурността на Отечеството.
Всички трябва да съдействат!
• Бдете. Човекът до вас може в този момент да заговорничи за смъртта на стотици.
• Докладвайте всяка подозрителна дейност веднага пред персонала на Човешки ресурси.
• Поддържайте дисциплината във вашето жилище или на работното си място.
• Бъдете готови. По всяко време можете да бъдете призовани да помогнете за защитата.
• Всеки, който оказва помощ на бунтовниците или пречи на изпълнението на задълженията на Властта в Отечеството, ще бъде считан за враг на държавата.
Гледайте! Слушайте! Бъдете нащрек!
Заедно можем да възстановим спокойствието и сигурността на обичаното ни Отечество!
Трийсет и шест
Хората навсякъде шепнеха: имало нова бомба на пазара.
Ноемврийската сутрин настъпи сива и студена, с предчувствие за наближаващата зима. Сара се събуди от воя на сирената, последвана от хор от кашлица, прокашляния, пукане на стави, подхващаха живота си с двойствено отношение. Очите ѝ и устата ѝ бяха сухи като хартия. Помещението миришеше на немити тела, лош дъх и пудра за обезпаразитяване, билогическата пара на човешкото разложение, но Сара почти не обръщаше внимание. Наясно беше, че част от мириса идваше и от нея самата.
Поредният безжалостен изгрев, помисли си тя. Поредната утрин като гражданка на Отечеството.
Научила се беше да не се помотава на леглото си. Минута закъснение на опашката за храна и можеше да се окаже, че цял ден ще се влачи без залък в уста. Купа с царевична каша печелеше няколко минути изтерзан полусън всеки път. Докато стомахът ѝ къркореше, отметна протритото си одеяло и се завъртя, свела глава, за да постави обутите си в маратонки крака на дъските на пода. Винаги спеше с маратонките си, каквито си бяха — разкъсани чифт рийбокс, наследени от другар по легло, който беше починал — защото непрекъснато се крадяха обувки. Кой ми взе обувките! Чуваше се вик. Жертвата тръгваше из мястото, умоляваше и обвиняваше и накрая се приспиваше на пода в безнадеждни сълзи. Ще умра без тях! Някой да ми помогне, моля ви! Истина беше: без обувки човек умираше. Въпреки че работеше в завода за биодизел, мълвата, че Сара е сестра, се беше разнесла. Виждала беше почернелите чуканчета от измръзналите пръсти, коричките от развъдилите се в тях червеи, притискала беше ухо до хлътнали гърди и беше слушала пневмоничното хърхорене на дробовете бавно да се засилва, напипвала беше с пръстите си твърдите като камъни стомаси на възпалените апендицити, злокачествени образувания или просто глад, допирала беше длани до горящи от треската чела и беше подсушавала влажните рани, които биха разяли тялото с гниене. И на всекиго, докато усещаше вкуса на лъжата в зъбите си, Сара казваше: Ще се оправиш. Не се тревожи. След няколко дни ще си свеж като роса, обещавам. Тя не даваше медицински грижи, тя предлагаше нещо като благослов. Ще умреш и ще те боли, но ще го направиш тук, сред твоя вид и последното докосване, което ще почувстваш, ще бъде милувка, защото аз ще ти я дам.
Защото не искаш помагачите да разберат, че си болен, какво ли остава за червенооките. Никой нищо няма да каже на глас, но хората от равнината имаха малко илюзии за какво служеше болницата. Мъж или жена, стар или млад, нямаше значение — минеш ли през тези врати, никой повече няма да те види. Заминаваш за угоителния комплекс.
Жилищата бяха различни по размери. Сара беше в едно от най-големите. Наровете бяха по четири един над друг, по двайсет в редица, десет редици: осемстотин души, натъпкани в стая с приблизителните размери на кошара. Хората ставаха, наблъскваха главите на децата си в шапки, мърмореха си, крайниците им се движеха с тежкото послушание на добитък, докато се тътреха към вратата. Набързо огледа помещението, за да се увери, че никой не я наблюдава, коленичи до нара си, вдигна матрака с една ръка и пъхна другата под него. Измъкна връзка внимателно сгънати хартии от скривалището и тайно ги постави в джоба на туниката си. Изправи се.