Веждите на Гилдър се извиха като чифт парашути, издути от въздуха.
— Погледни се — за пръв път от цяла вечност Грей наистина се разсмя. — Въобразяваш си, че ти е приятел ли? Въобразяваш си, че някой от тях може да ти е приятел, така ли? Ти си им курвата, Гилдър. Аз знам какво представляват. Знам какво е Нула. Бях там.
Засегна го май. Гилдър започна да присвива и отпуска юмруци. Грей се почуди лениво дали ще го удари. Ни най-малко подобна възможност не го притесняваше, ударът щеше да наруши монотонността. Щеше да изпита нещо различно, нов вид болка.
— Трябва да кажа, че отговорът ти е доста повече от леко разочароващ, Лоурънс. Надявах се, че мога да разчитам на малко подкрепа. Но няма да падна на нивото ти. Знам, че точно това ти се иска, само че аз ще се проявя като по-извисен човек. За твоя информация: днес Проектът ще бъде завършен. Истински повод за рязане на панделката. Пазех го като изненада, мислех си, че ще се зарадваш да го чуеш. Ако беше пожелал, можеше да си част от събитието. Но очевидно съм те надценил.
Той стана и тръгна към вратата.
— Какво искаш, Гилдър?
Мъжът се обърна и вдигна кървясалите си очи.
— Ти какво търсиш? Така и не успях да го проумея.
Мълчанието се проточи.
— Грей, ти знаеш ли какви са?
— Знам, разбира се.
Гилдър обаче поклати глава.
— Напротив, не знаеш. Ако знаеше, нямаше да ме питаш. Затова ще ти кажа. Те са най-свободните създания на земята. Без угризения. Без съжаления. Нищо не ги докосва, нито наранява. Представи си какво е, Лоурънс. Абсолютната свобода. Представи си колко прекрасно е подобно битие.
Грей не отговори, нямаше какво да се отговори.
— Попита ме какво искам, приятелю, и ще ти отговоря. Искам онова, което имат те. Искам курвичката да бъде заличена от ума ми. Не искам да чувствам… нищо.
Вазата се пръсна на пода с удовлетворяващ трясък на стъкло. Бомбата в колата беше капката, от която преля чашата. Тази история трябваше веднага да приключи.
Гилдър извика Уилкс в офиса си. Докато началникът на щаба му влезе в стаята, Гилдър беше успял донякъде да се овладее.
— Събирай по десетима повече на ден.
Уилкс като да се слиса.
— Някои конкретно или?
— Няма значение! — Иисусе, понякога тази мъж беше като талпа тъп. — Не разбра ли? Няма значение, не е имало. Извиквай ги от сутрешната проверка.
Уилкс се колебаеше.
— Значи казваш да ги подбирам на случаен принцип. Не е необходимо да са хора, които подозираме във връзки с бунтовниците.
— Браво, Фред. Точно това казвам.
За секунда Уилкс остана на мястото си без никаква реакция, взираше се в Гилдър с удивление. Не беше удивление, ами притеснение.
— Да? Сам ли си говоря?
— Щом така искаш. Мога да направя списък и да го разпратя долу до хората от Човешки ресурси.
— Не ми пука как ще го направиш. Само задействай работата — Гилдър замахна към вратата. — Сега се махай оттук. И изпрати прислужница да почисти.
Четирийсет и три
Пътят до Холис се оказа по-лъкатушещ, отколкото Питър беше очаквал. Следата първо ги беше завела до приятел на Лор, който познаваше някого, той пък познаваше другиго и някак всеки път, като направеха крачка, разбираха, че целта е минала по-напред.
Последната им следа ги насочи към някакво хале, в което нелегално се играеше комар. След полунощ се озоваха на тъмна, обсипана с боклук улица в Хюстън. Вечерният час отдавна беше минал, но отвсякъде долитаха слаби шумове — надигащи гласове, трошене на стъкло, подрънкване на пиано.
— Бива си го местенцето — рече Питър.
— Рядко си минавал оттук, така ли? — поинтересува се Майкъл.
— Ами да. Всъщност никога не съм бил.
Неясен силует се появи на вратата пред тях. Жена.
— Ойе, ми солдадито. Тиенес планес еста ноче?28
Жената тръгна в мрака към тях. Не беше нито млада, нито стара, тялото ѝ беше кльощаво, като на момче, но сексуалната увереност в гласа ѝ и начина, по който се държеше — плавно местеше тежестта на тялото си от единия на другия крак, формите ѝ опъваха миниатюрната ѝ пола — заедно с тежко гримираните склонове на очите ѝ, които обхождаха всеки сантиметър от тялото на Питър, ѝ придаваха неоспорима сексуална сила.
— Комо те пуедо айудар, тениенте?29
Питър преглътна, лицето му пламна.
— Търсим Братовчеда.
Жената се усмихна и разкри редица от оцветени от царевична коса зъби.
28
От исп.