Той цяла нощ щеше да пази до прозореца, а на сутринта ще ги изведе от това адско място.
Лайла Кайл мрачно размишляваше в мрака.
Чу скимтенето отвън. Куче, помисли си тя, нещо лошо се беше случило на някакво куче. Вероятно някой безразсъден моторист е карал с прекалено висока скорост по улицата? Разбира се, че това се е случило. Хората трябва да пазят повече домашните си любимци.
Не мисли, каза си тя. Не мисли… не мисли… не мисли.
Лайла се чудеше какво ли е да си куче. Разбираше, че си има някои предимства. Съществуване, изпразнено от всяка друга мисъл, освен за потупване по главата, разходка из квартала, усещането на пълния от храната стомах. Вероятно Роско (защото това, което чу, беше Роско; клетият Роско) дори не беше осъзнал какво му се е случило. Може би малко, накрая. В един миг е душел по улицата, търсил е нещо за ядене — Лайла си спомни отпуснатото нещо, което беше видяла в устата му тази сутрин, и веднага отхвърли неприятния спомен — а след това: ами нямаше след това. Роско беше отплавал в забрава.
А сега тук беше този мъж. Този Лоурънс Грей. За когото, осъзна Лайла, тя не знаеше нищо. Пазач. Чистел. Какво е чистел? Дейвид вероятно щеше да изпадне в истерия, ако разбереше, че е пуснала абсолютен непознат в къщата. Искаше ѝ се да види израза на лицето на Дейвид. Лайла предполагаше, че може би е преценила погрешно човека, този Лоурънс Грей, но не вярваше да е станало така. Открай време имаше вярна преценка за хората. Разбира се, Лоурънс беше казал някои притеснителни неща в кухнята — много притеснителни. Как нямало лампи, хора и всичко останало. (Мъртви, мъртви, всички бяха мъртви.) Той със сигурност я ядоса. Но ако трябваше да е честна, свърши страхотна работа в детската стая и един поглед ѝ беше достатъчен, за да разбере, че сърцето му си е на мястото. Това беше друг от любимите изрази на баща ѝ. Какво точно означава? Къде другаде можеше да е сърцето? Татко, аз съм лекар, веднъж му каза тя през смях, мога да ти гарантирам, че сърцето си е там, където е.
Лайла се чу да въздиша. Толкова усилия ѝ струваше да поддържа всичко наред в ума си. Защото точно това трябва да прави човек, трябва да възприема нещата в определена светлина, а не в друга и независимо какво се случва, не бива да отвръща поглед. Светът може да се стовари отгоре му, може да го залее като вълна и тогава къде щеше да се озове? Самата къща нямаше да ѝ липсва. Тайно я ненавиждаше от момента, в който беше влязла в нея, заради показните ѝ размери, прекалено големия брой стаи и светлина като жълтеникав газ. Изобщо не приличаше на къщата, в която живееха двамата с Брад на улица „Марибел“ — уютна, удобна, пълна с вещи, които обичаха — и как беше възможно? Онова, което правеше от къщата дом, беше животът в него, нали? Тази къща беше помпозна чудовищност, музей на нищото. Идея на Дейвид, естествено. Домът на Дейвид6; не беше ли нещо от Библията? Библията беше пълна с домове, домът на този и този, домът на това и това. Лайла си спомни как като момиченце се измъкваше от масата, за да гледа Коледата на Чарли Браун — обичаше Снупи почти толкова колкото, и зайчето Питър — и моментът, когато Линус, умният, който наистина беше мъж и се преструваше на момче с одеяло, слезе на долния етаж да каже на Чарли Браун какво е Коледа. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ7.
Градът на Дейвид, Домът на Дейвид.
Но детето, помисли Лайла. Бебето беше там, където бяха мислите ѝ. А те не бяха с къщата, нито шумовете навън (имаше чудовища), нито с Дейвид, който не се прибираше (мъртвия Дейвид), нито с всичко останало. В цялата медицинска литература се твърдеше категорично, убедително и категорично, че отрицателните емоции засягат плода. Той мисли, каквото ти мислиш, чувства, каквото и ти чувстваш, и ако си уплашена непрекъснато, тогава какво? Онези тревожни неща, които Лоурънс каза в кухнята: мъжът имаше добри намерения, опитваше са да постъпи, както мислеше, че е най-добре за нея и Ева (Ева ли?), но трябваше ли тези неща да са истина само защото ги е казал? Те бяха теории. Те бяха само негови възприятия. Което не означаваше, че тя не беше съгласна с него. Вероятно беше дошло време да замине. Наоколо беше станало ужасно тихо (Клетият Роско!) Ако Брад беше тук, точно това щеше да ѝ каже. Лайла, време е за заминаване.