— Какъв „Червен покрив“? Това какво е?
— Мотел на магистралата.
Озадачено намръщване.
— И кога?
Грей се опита да пресметне.
— Преди три дни? Не, четири — закима върху възглавницата. — Четири дни.
Двамата мъже се спогледаха.
— Говори безсмислици — рече Нелсън. — Хижата беше разрушена преди двайсет и два дни. Не е „Рип Ван Уинкъл“.
— Къде бяхте през тези три седмици? — настоятелно попита Гилдър.
Не разбра въпроса? Какви три седмици?
— Не знам — рече Грей.
— Отново ще ви попитам, господин Грей. Беше ли Лайла в Хижата? Там ли се запознахте с нея?
— Казах ви — вече умолително рече той, всяка съпротива у него се беше стопила. — Тя беше в Хоум Депо.
Мислите се въртяха като вода, която се стича в канала. Каквото и да му бяха дали, то здраво го беше прецакало. Стомахът му се присви, щом осъзна за какво бяха ремъците. Щяха да го изследват. Като пръчките. Като Нула. А когато приключеха с него, Ричардс или някой като него ще насочи червената светлинка към Грей и това ще е краят му.
— Моля ви, мен търсите. Съжалявам, че избягах. Само не наранявайте Лайла.
За момент двамата мъже замълчаха, просто го наблюдаваха иззад маските си. После Гилдър се обърна към Нелсън и кимна.
— Постави инжекцията.
Нелсън взе спринцовка и ампула с прозрачна течност от количката. Докато Грей го наблюдаваше безпомощно, вкара иглата в системата и вкара течността от нея вътре.
— Само чистех — немощно рече той. — Пазач съм.
— Мисля, че сте много повече от това, господин Грей.
Това бяха последните думи, които Грей чу, преди да заспи отново.
Гилдър и Нелсън излязоха, минаха през шлюзовата камера в помещението за обеззаразяване. Най-напред си взеха душ върху биокостюмите, след това ги съблякоха и се измиха от глава до пети със силен, миришещ на химикали сапун. Дезинфекцираха гърлата си и плюха в мивка, като правиха гаргара в продължение на минута със силен дезинфектант. Тежък ритуал, но докато не научеха повече за състоянието на Грей, най-добре беше да го спазват.
В сградата имаше само основен екип: трима лабораторни техници — Гилдър мислеше за тях като за Ункън, Блинкън и Нод11, — лекар и екип „Блекбърд“ от четирима души. Сградата беше строена в края на осемдесетте за лечение на войници, изложени на ядрено облъчване, биологически или химически агенти, и системите бяха пълни с буболечки — надземно разположената част от системата за отопление и вентилация беше повредена, както и видеонаблюдението в цялата сграда — от цялата сграда смущаващо лъхаше безлюдност. Но това беше последното място, на което някой би ги търсил.
Нелсън и Гилдър влязоха в лабораторията — просторна стая с бюра и оборудване, сред което мощни микроскопи, центрофуги за кръв, необходими им за изолиране и култивиране на вируса. Докато Грей и Лайла бяха в безсъзнание, им беше направен преглед с ядрено-магнитен резонанс и взета кръв за изследвания. Тестовете на кръвта им не бяха окончателни, но скенерът на Грей показа драстично увеличен тимус, типична за заразените отлика. Освен този, доколкото Нелсън и Гилдър можеха да преценят, той нямаше никакви други симптоми. Във всяко отношение изглеждаше в цветущо здраве. Нещо по-хубаво: човекът, изглежда, и маратон можеше да пробяга.
— Нека ти покажа нещо — рече Нелсън.
Съпроводи Гилдър до компютъра в съседен кабинет, където беше подредил работно място. Нелсън отвори файл и щракна върху снимката. На екрана се появи Лоурънс Грей. Или по-скоро човек, който приличаше на Грей. Лицето на снимката изглеждаше доста по-старо. Провиснала кожа, оредяла косица на скалпа, хлътнали очи, които гледаха във фотоапарата с тъп, почти волски поглед.
— Кога е правена снимката? — попита Гилдър.
— Преди седемнайсет месеца. Това са документите на Ричардс.
Проклятие, помисли си Гилдър. Лиър се беше оказал прав.
— Ако е заразен с вируса — рече Нелсън, — въпросът е защо в тялото му този вирус се държи по различен начин. Може да е щам, който не сме виждали, такъв, който активира тимуса както при останалите и по някакъв начин се приспива. Може пък и да е заради друго, заради някаква особеност у него.
Гилдър се намръщи.
— Например?
— Предположението ти е толкова добро, колкото и моето. Вероятният виновник е естествена имунна защита, но няма как да го научим в действителност. Може да е свързано с хормоните, които е приемал. Всички чистачи са приемали доста големи дози. Депопровера, спиронолактон, преднизон.