V
Остров или континент? — Екскурзия. — Бриан тръгва сам. — Земноводните. — Стадата пингвини. — Обед. — От върха на носа. — Трите островчета в морето. — Синя ивица на хоризонта. — Връщане на „Слуи“.
Остров или континент? — този важен въпрос занимаваше непрекъснато Бриан, Гордън и Донифан, които благодарение на характера и ума си бяха станали истински ръководители на тоя малък свят. Мислейки за бъдещето, докато малките държаха за настоящето, те често разговаряха на тази тема. Във всеки случай, каквато и да беше тази земя — остров или континент, очевидно тя не спадаше към тропическия пояс. Това личеше по нейната растителност — различни видове дъбове, букове, брези, елши, борове и ели, много мирти и каменоломки — дървета и храсти, които не са разпространени в централните райони на Тихия океан. Изглеждаше дори, че тази земя е разположена на по-висока географска ширина от Нова Зеландия, следователно по-близо до южния полюс. Така че имаше опасност зимите тук да бъдат много сурови. Дебел килим опадали листа покриваше вече земята в гората, разпростряла се в подножието на скалата. Само боровете и елите бяха запазили иглите си, които всеки сезон се подновяват и никога не опадват напълно.
— Затова — забеляза Гордън на другия ден, след като „Слуи“ бе превърната в неподвижно жилище, — според мен ще бъде най-разумно да не се настаняваме окончателно на тази част на брега.
— Аз съм на същото мнение — обади се Донифан. — Ако чакаме лошия сезон, ще бъде много късно да стигнем лякое населено място, пък и за тази цел ще трябва да изминем стотици мили!
— Имайте търпение! — възрази Бриан. — Още сме в средата на март!
— Е — продължи Донифан, — хубавото време може да продължи до края на април, а за шест седмици се изминава доста път.
— Когато има път — възрази Бриан.
— А защо да няма?
— Разбира се! — обади се Гордън. — Но дори и да има, знаем ли къде ще ни заведе?
— Аз зная само едно — отвърна Донифан, — че ще бъде глупаво да останем на шхуната до сезона на студовете и дъждовете, затова не бива да виждаме трудности на всяка крачка!
— По-добре да ги виждаме — възрази Бриан, — отколкото да се впуснем като луди през страна, която не познаваме!
— Лесно е — отвърна Донифан жлъчно — да наричаш луди тия, които не са съгласни с вас!
Може би отговорът на Донифан щеше да предизвика нови възражения от страна на другаря му и да превърне разговора в свада, ако не беше се намесил Гордън.
— Излишно е да спорим — каза той, — за да се спасим, трябва първо да се разбираме, Донифан има право, като казва, че ако сме близо до населена страна, трябва незабавно да се доберем до нея. Но възможно ли е това, пита Бриан и също има право!
— По дяволите, Гордън — възрази Донифан, — ако тръгнем на север, слезем на юг или се насочим на изток, накрая все ще стигнем донякъде.
— Да, при положение, че се намираме на континент — каза Бриан; — но не, ако сме на остров и този остров е пуст!
— Ето защо — отвърна Гордън — трябва да разберем това. А да напуснем „Слуи“, без да сме се убедили дали на изток има, или няма море…
— Е, тогава тя ще ни напусне! — извика Донифан, винаги готов да поддържа упорито идеите си. — Няма да може да устои на бурите през лошия сезон на този бряг!
— Съгласен съм — отговори Гордън — и все пак, преди да се впуснем във вътрешността, трябва да знаем къде отиваме!
Гордън беше толкова очевидно прав, че Донифан волю-неволю отстъпи.
— Готов съм да тръгна на разузнаване — заяви Бриан.
— И аз — обади се Донифан.
— Всички сме готови — добави Гордън, — но тъй като ще бъде неблагоразумие да въвличаме малките в изследване, което може да се окаже дълго и уморително, мисля, че двама или трима ще бъдем достатъчни.
— Много жалко — забеляза Бриан тогава, — че тук няма висок хълм, от върха на който да огледаме местността. За нещастие ние сме в низина, а от морето не забелязах нито една планина, дори на хоризонта. Изглежда, че няма други височини, освен тази скала, която се издига зад пясъчния бряг. Отвъд нея сигурно има гори, равнини, блата, през които тече речицата, чието устие изследвахме.
— Все пак би било полезно да огледаме тази местност — отвърна Гордън, — преди да се опитаме да заобиколим скалата, където ние с Бриан напразно търсихме пещера!