— Не не! Нищо ми няма нищо!
И нищо повече не можеше да измъкне от него.
През времето от 11 до 15 март Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос се занимаваха с лов на птици, които гнездяха в скалите. Те отиваха винаги заедно и явно се стараеха да се делят от другите. Това безпокоеше Гордън. Ето защо, когато се представяше случай, той посредничеше между едните и другите, като се мъчеше да ги убеди колко необходимо е единството. Но Донифан особено отвръщаше на увещанията му толкова хладно, че Гордън намираше за благоразумно да не настоява. Все пак той не губеше надежда да унищожи тези зародиши на раздор; те биха могли да се окажат много пагубни, но може би събитията щяха да доведат до помирение, което той със съветите си не беше в състояние да постигне.
При тези мъгливи дни, които пречеха да се предприеме проектираната екскурзия по брега на залива, ловът беше доста успешен. Донифан, страстен спортист, наистина си служеше много умело с пушката. Твърде горд от умението си — дори прекалено горд, — той се отнасяше с презрение към другите средства за лов, като капани, мрежи или примки, предпочитани от Уилкокс. При обстоятелствата, в които се намираха другарите му, може би това момче принасяше повече полза от него. Уеб пък стреляше добре, но не можеше да се смята за равен на Донифан. Колкото до Крос, на него му липсваше ловджийска страст и се задоволяваше да хвали подвизите на своя братовчед. Заслужава да споменем също кучето Фан, което се отличаваше в тези ловни походи и не се поколебаваше да се хвърли сред вълните, за да донесе дивеча, паднал оттатък рифа.
Трябва да признаем: между екземплярите, убити от младите ловци, се намираха много морски птици — корморани, чайки и гмурци, които Моко не знаеше какво да прави. Наистина имаше изобилие от скални гълъби, както и гъски и патици, чието месо се цени много. Тези гъски бяха от вида на късоклюнните, и от посоката, в която отлитаха, когато се разхвърчаваха от гърмежите, махайки бързо с крила, можеше да се заключи, че живеят във вътрешността на страната.
Донифан уби също няколко стридояда, препитаващи се обикновено с мекотели, към които проявяват голяма слабост; например конусообразни миди, стриди и др. Изобщо имаше богат избор; но обикновено този дивеч изискваше специално приготовление, за да се премахне мазният вкус, и въпреки доброто си желание Моко никога не успяваше да превъзмогне тази трудност, за да угоди на всички. Обаче нямаха право да бъдат взискателни, както повтаряше често съобразителният Гордън, а и трябваше да пестят консервите на яхтата, с изключение на запасите от сухари, които бяха в изобилие.
Затова толкова бързаха да се изкачат на носа — изкачване, което може би щеше да реши важния въпрос: на континент ли са, или на остров! От този въпрос зависеше бъдещето и следователно временното или окончателното им настаняване на тази земя.
На 15 март времето изглеждаше благоприятно за изпълнението на този проект. През нощта небето се бе очистило от гъстите изпарения, струпали там през предишните дни на затишие. Вятърът от сушата ги бе разпръснал за няколко часа. Ярките лъчи на слънцето позлатиха гребена на скалата. Можеха да се надяват, че когато след обед тя бъде осветена полегато, хоризонтът на изток ще се очертае достатъчно ясно, а именно този хоризонт трябваше да огледат. Ако от тази страна продължава да се простира водна ивица, значи тая земя е остров и помощ може да им дойде само ако по тия места се появи кораб.
Да не забравяме, че именно на Бриан бе хрумнала идеята за екскурзия на север от залива и той реши да тръгне сам. Разбира се, с удоволствие би се съгласил да го придружава Гордън. Но нямаше да бъде спокоен, ако оставеше другарите си без неговия надзор.
На 15-и вечерта, след като се увери, че барометърът показва постоянно хубаво време, Бриан предупреди Гордън, че заминава на другия ден още призори. Да измине разстояние от десет-дванайсет мили — отиване и връщане — не беше трудно за едни енергичен юноша, който не обръщаше внимание на умората. Денят сигурно щеше да му е достатъчен, за да завърши успешно изследванията си, и Гордън можеше да бъде сигурен, че ще се върне преди смрачаване.
И тъй, Бриан тръгна на разсъмване, без другите да знаят за заминаването му. Той беше въоръжен само със сопа и револвер за в случай, че срещнеше някакъв звяр, макар че при предишните си походи ловците не бяха попаднали на никакви следи.
Към тези отбранителни оръжия Бриан прибави един уред, който трябваше да улесни задачата му, когато се изкачваше на върха на носа. Това беше един от далекогледите на „Слуи“ — далекоглед с голям обсега и изключителна яснота. Същевременно в торбичка, окачена на пояса си, той носеше сухари, къс солено месо, манерка с малко бренди, разредено с вода, за да може да обядва или при нужда да вечеря, ако някакво премеждие забави връщането му на шхуната.