Веднъж или дваж обаче кучето изръмжа продължително. Очевидно из гората бродеха някакви хищници или други животни, но не се приближиха до лагера.
Около седем часа Бриан и другарите му се събудиха. Полегатите слънчеви лъчи осветяваха все още мъжделиво мястото, където бяха пренощували.
Сървис изскочи пръв от гъсталака и нададе викове или по-скоро възклицания на изненада.
— Бриан! Донифан! Уилкокс! Елате! Бързо елате!
— Какво има? — запита Бриан.
— Да, какво има? — попита Уилкокс. — С навика си да крещи Сървис все ни плаши!
— Добре де, добре! — отвърна Сървис. — Все пак погледнете мястото, където лежахме!
То съвсем не беше гъсталак, а колиба от листа, от ония колиби от преплетени клони, които индианците наричат „ажупи“. Тази ажупа трябва да е била строена отдавна, защото покривът и стените й се държаха само благодарение на дървото, на което беше подпряна и чиито клони обличаха с нова премяна тази колиба, подобна на тия, които служат за подслон на туземците в Южна Америка.
— Значи тук има жители? — каза Донифан, оглеждайки се бързо.
— Или поне е имало — отвърна Бриан, — защото тази колиба не се е построила от само себе си!
— Така можем да си обясним съществуването на брода през речицата! — забеляза Уилкокс.
— Е, толкова по-добре! — възкликна Сървис. — Ако има жители, те са добри хора, щом са построили нарочно тази колиба, за да пренощуваме в нея!
Всъщност нямаше никакво основание да се мисли, че жителите на тази страна са добри хора, както твърдеше Сървис. Все пак личеше, че туземци посещават или са посещавали тая част от гората в по-близко или по-далечно време. Ала туземци можеха да бъдат само индианци, ако тази страна беше свързана с Новия континент, или полинезийци и дори човекоядци, ако тя представляваше остров, спадащ към някой от архипелазите на Океания! В последния случай положението криеше опасности, тъй че повече от всякога се налагаше да се реши този въпрос.
Бриан искаше да продължат, но Донифан предложи да огледат внимателно тази колиба, която впрочем личеше, че е изоставена отдавна.
Дали няма да намерят там някакъв предмет, някакъв съд, инструмент или уред, чийто произход да познаят?
Преровиха старателно постелката от сухи листа по пода на ажупата и в един ъгъл Сървис откри парче печена глина, вероятно от паница или стомна. Нов белег за човешки труд, но той не показваше нищо повече. Следователно не им оставаше друго, освен да продължат пътя си.
В седем и половина часа малките момчета с компас в ръка се насочиха, смело на изток по лек наклон. Вървяха така два часа, бавно, много, бавно, през непроходим гъстак от трева, и храсти, като на два-три пъти се наложи да си пробиват път е брадва.
Най-после, малко преди десет часа, хоризонтът придоби вид, различен от безкрайната преграда от дървета. Зад гората се простираше обширна равнина, осеяна със сакъзови дървета, мащерка и изтравниче. На половин миля на изток я опасваше пясъчна ивица, в която плискаше кротко прибоят на морето, видяно от Бриан, което се разстилаше чак до края на хоризонта.
Донифан мълчеше. Това суетно момче волю-неволю трябваше да признае, че другарят му не е сбъркал.
Ала Бриан, който не искаше да тържествува, разглеждаше с бинокъл на очите тези местности.
На север брегът, осветен ярко от слънчевите лъчи, завиваше малко наляво.
На юг — същата гледка, само че извивката на брега беше по-силно подчертана.
Вече нямаше съмнение! Гова не беше континент, а остров, на който бурята бе изхвърлила шхуната, и трябваше да се откажат от всякаква надежда да се измъкнат от него, ако не им дойдеше помощ отвън.
А в далечината не се виждаше никаква друга земя. Изглежда този остров беше изолиран и като че ли загубен сред необятните простори на Тихия океан!
В това време Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис, след като прекосиха равнината, която се простираше до брега, спряха в подножието на една пясъчна дюна. Те възнамеряваха да закусят, а после да продължат през гората. Може би, ако бързат, няма да им бъде трудно да се приберат на „Слуи“ преди смрачаване.
През време на яденето, което мина доста тъжно, те едва си разменяха по някоя и друга дума.
Най-после Донифан вдигна торбичката и пушката си, стана и изрече само една дума: