— Да влезем ли? — запита Уилкокс.
— Да — отговори Донифаи.
— Чакайте поне да си осветим! — каза Бриан.
И като отсече смолист клон от един от боровете, които растяха по брега на реката, той го запали; после, последван от другарите си, се провря през храсталака.
При входа отвърстието беше високо пет фута и широко два, но внезапно се разширяваше и образуваше кухина, висока десетина фута и широка двойно повече, а подът й се състоеше от много сух и ситен пясък.
Когато влезе там, Уилкокс се блъсна в дървено столче, поставено до маса, на която се виждаха разни домакински принадлежности: кана от песъчлива глина, големи раковини, които вероятно са служили за чинии, нож с нащърбено и ръждясало острие, две-три въдици, тенекиено канче, празно като каната. До отсрещната стена се намираше нещо като сандък от грубо сковани дъски, в който имаше парцали от дрехи.
Значи нямаше никакво съмнение, че някой е живял в тази пещера. Но кога и кой? Дали обитателят й не лежи в някой ъгъл?
В дъното беше сложено мизерно легло, застлано с дрипаво вълнено одеало. На една скамейка до горната му част имаше друго канче и дървен свещник, на чиято подставка бе останал само къс овъглен фитил.
Отначало момчетата се отдръпнаха при мисълта, че под това одеяло е скрит труп. Бриан, превъзмогвайки отвращението си, го повдигна.
Леглото беше празно.
След минута, все още много развълнувани, четиримата се върнаха при Фан, който, останал навън, продължаваше да надава жален вой.
После продължиха още двайсетина крачки но стръмния бряг на речицата и изведнъж се спряха. Чувство на ужас ги прикова на място!
Там, между корените на един бук, на земята лежаха останки от скелет.
Значи на това място е дошъл да умре нещастникът, който е живял в тази пещера несъмнено много години, и дори гробът му не беше в дивото убежище, което е обитавал!
IX
Оглед на пещерата. — Мебели и домакински прибори. — Боласите и ласото. — Часовникът. — Почти нечетливата тетрадка. — Картата на корабокрушенеца. — Къде се намират. — Връщане в лагера. — Десният бряг на реката. — Тресавшцето. — Сигналите на Гордън.
Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис пазеха дълбоко мълчание. Какъв беше човекът, дошъл да умре на това място? Дали корабокрушенец, чакал помощ до последния си час? От каква народност е бил? Млад ли е пристигнал в това земно кътче? Стар ли е умрял тук? Как е съумявал да задоволява нуждите си? Ако е попаднал тук вследствие на корабокрушение, дали и други като него са оцелели от катастрофата! И сам ли е останал след смъртта на другарите си по нещастие? Различните предмети, намерени в пещерата, от кораба му ли са, или сам той си ги е изработил?
Колко много въпроси, отговорът на които може би щеше да остане завинаги неизвестен!
А между другите — и един от най-сериозните! Ако този човек е намерил убежище на континент, защо не се е добрал до някой град във вътрешността, до някое пристанище по крайбрежието? Може би това преместване е било съпроводено с такива трудности, е такива пречки, които той не е могъл да преодолее? Или пък разстоянието, което е трябвало да измине, е било толкова голямо, че го е сметнал за непреодолимо? Едно беше сигурно: че този нещастник е паднал, омаломощен от болест или от старост, не е имал сили да се прибере в пещерата си и е умрял под това дърво!
И ако на него са липсвали средства да отиде да потърси спасение на север или на изток, дали те не ще липсват и на младите корабокрушенци от „Слуи“?
Както и да е, необходимо беше да огледат пещерата много внимателно. Кой знае дали нямаше да намерят там някакъв документ, съдържащ сведения за този човек, за произхода му, за продължителността на престоя му! От друга страна, трябваше да разберат дали могат да се настанят тук през зимата, след като напуснат яхтата.
— Елате! — каза Бриан.
И следвани от Фан, те се провряха през отвора, като си светеха с втори смолист клон.
Първият предмет, който забелязаха на една полица, закрепена за дясната стена, беше пакет свещи, грубо изработени от лой и кълчищен фитил. Сървис побърза да запали една от тия свещи, която запъхна о дървения свещник, и огледът започна.
Най-напред трябваше да изучат разположението на пещерата, тъй като вече нямаше съмнение, че в нея може да се живее. Тя представляваше голяма кухина, вероятно от времето на геологическите формации. В нея не се забелязваше никаква влага, макар че се проветряваше пред единствения отвор към брега. Стените й бяха сухи също като стени от гранит, без ни най-малка следа от ония кристализирани просмуквания, ония броеници от капки, от които в някои порфирни или базалтови скали се образуват сталактитите. Впрочем поради самото си изложение тя беше защитена от морските ветрове. Вярно, че дневната светлина едва проникваше в нея; но като се издълбаеха един-два отвора в стената, лесно можеше да се поправи това неудобство и да се проветрява вътрешността за нуждите на петнайсет души.