Бриан сметна за безполезно да спори по този въпрос, и решително тръгнаха отново на път.
В осем часа вече не можеха да се ориентират, толкова гъст беше мракът. А тази безкрайна гора не свършваше!
Изведнъж през една пролука между дърветата се показа ярка светлина, която озаряваше всичко наоколо.
— Какво е това? — запита Сървис.
— Падаща звезда, предполагам — каза Уилкокс.
— Не, това е ракета! — възрази Бриан. — Ракета, изстреляна от „Слуи“.
— И значи сигнал от Гордън! — възкликна Донифан и отговори с пушечен изстрел.
Когато в мрака се издигна втора ракета, Бриан и другарите му, водейки се по една звезда, се насочиха натам и след три четвърти час пристигнаха в лагера на „Слуи“.
Действително Гордън, страхувайки се да не са се загубили, бе намислил да пусне няколко ракети, за да им покаже местоположението на шхуната.
Чудесна идея, защото без нея Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис нямаше да могат тази нощ да си почиват на койките в яхтата.
X
Разказ за изследването. — Решават да напуснат „Слуи“. — Разтоварване и разглобяване на яхтата. — Бурята, която я довършва. — Настанени под палатка. — Строеж на сал. — Товарене и отплаване. — Две нощи по реката. Пристигане във. Френч-ден.
Лесно можем да си представим как бяха посрещнати Бриан и тримата му другари. Гордън, Крос, Бакстър, Гарнет и Уеб им разтвориха обятията си, а малките се хвърлиха на вратовете им. И двете страни надаваха радостни викове и си стискаха енергично ръцете. Фаи също взе участие в това сърдечно посрещане, примесвайки своя лай с възгласите „ура“ на децата. Колко дълго им се бе сторило това отсъствие!
Дали не са загубили пътя? Дали не са попаднали в ръцете на туземци? А може да са ги нападнали хищници!
Такива въпроси си задаваха тия, които бяха останали в лагера при „Слуи“.
Но Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис се бяха завърнали; сега се полагаше да научат какво им се е случило по време на тяхната експедиция. Но тъй като бяха много уморени от дългия път през деня, разказът бе отложен за другия ден.
— Ние сме на остров!
Това беше всичко, което се задоволи да каже Бриан, а то беше достатъчно, за да си представят бъдещето, предвещаващо много тревоги. Въпреки това Гордън прие новината, без да прояви особено обезсърчение.
— Е, добре, така и очаквах — сякаш искаше да каже той, — и това не ме безпокои особено!
На другия ден, 5 април, още от зори големите — Гордън, Бриан, Донифан, Бакстър, Крос, Уилкокс, Сървис, Уеб и Гарнет, а също и Моко, който можеше да даде добри съвети, се събраха при носа на яхтата, докато останалите още спяха. Бриан и Донифан вземаха един след друг думата и разправиха на другарите си какво се бе случило. Казаха как по каменния брод през един поток и по останките от една ажупа, скрита под гъсталака, бяха заключили, че тази страна е обитавана или някога е била обитавана. Обясниха как огромното водно пространство, което отначало помислили за море, се оказало езеро, как нови следи ги довели до пещерата, до мястото, където реката изтичала от езерото, как намерили костите на Франсоа Бодоан, по произход французин, как най-сетне картата, начертана от французина, ги убедила, че „Слуи“ се е разбила в остров.
Всичко това бе описано от Бриан и Донифан надълго и нашироко, без да пропуснат ни най-малката подробност. И сега всички, като гледаха тази карта, разбираха добре, че спасение можеше да дойде само отвън!
Но макар че бъдещето се представяше в най-мрачни краски, макар че младите корабокрушенци можеха да се уповават вече само на бога, най-малко от всички — трябва да подчертаем това — се плашеше Гордън. Този млад американец нямаше семейство, което да го чака в Нова Зеландия. Освен това, тъй като беше надарен с практичен, методичен, организаторски ум, задачата да се създаде, така да се каже, една малка колония, не го плашеше. В нея той съзираше възможност да приложи личните си склонности и се постара да повдигне духа на своите другари, като им обеща сносен живот, стига да пожелаеха да му помагат.
Преди всичко, тъй като островът беше с доста значителни размери, той не можеше да не е отбелязан на картата на Тихия океан в съседство с южноамериканския континент. След като разгледаха внимателно атласа на Щилер; се убедиха, че в него не беше обозначен никакъв значителен остров извън архипелазите, които обхващат островите на Огнена земя, Десоласион, Кралица Аделаида, Кларънс и др. Ако островът представляваше част от тези архипелази, отделени от континента само чрез тесни проливи, Франсоа Бодоан непременно би отбелязал това на картата си — а не бе го сторил. Значи островът беше усамотен и можеше да се заключи, че се намира по на север или по на юг от тези земи. Но без достатъчно сведения, без необходимите уреди беше невъзможно да се определи местоположението му в Тихия океан.