Така работата вървеше гладко и методично, при което се чувствуваше влиянието на Гордън, комуто никога не липсваше практичност. Очевидно това, което Донифан му позволяваше, никога не би позволил нито на Бриан, нито на някой друг. Изобщо в целия този малък свят цареше сговор.
Но трябваше да бързат. Втората половина на април вече не беше така благоприятна. Средната температура се понижи чувствително. Няколко пъти рано сутрин термометърът спадна до нулата. Зимата наближаваше, а с нея щяха да дойдат и спътниците й — градушката, снегът, бурите, особено страшни в южните райони на Тихия океан.
Като предпазна мярка малки и големи трябваше да се обличат по-топло, да си навличат плътно трико, панталони от дебел плат, вълнени фланелки, приготвени с оглед на люта зима. Достатъчно беше да се надзърне в бележника на Гордън, за да се разбере къде се намират тези дрехи, подредени по качество и ръст. Бриан се грижеше главно за най-малките. Той следеше да не им изстиват краката, да не се излагат на острия въздух, когато са запотени. И при най-слабата хрема им заръчваше и дори ги заставяше да лежат до силна жарава, която се поддържаше денонощно. Няколко пъти Доул и Костър трябваше да останат в палатката ако не можем да я наречем стая, и Моко не жалеше настойката от билки, чиито съставни части бяха взети от бордовата аптечка.
Щом опразниха яхтата от цялото и съдържание, се заловиха с корпуса, който впрочем се пукаше отвсякъде.
Махнаха грижливо листите на медната обшивка, за да ги използуват за обзавеждането на Френч-ден. След това с помощта на клещите и чука свалиха обшивката, прикрепена за ребрата с гвоздеи и дъбови клинове. Това беше трудна работа, която измъчи много тия неопитни, още недостатъчно силни ръце. Така че разглобяването вървеше бавно, ала на 25 април една буря помогна на тружениците.
Макар и да бе настъпил вече студеният сезон, през нощта се разрази много силна буря, предизвестена от колебанието на барометъра. Светкавици пламтяха по цялото пространство, гръмотевиците не преставаха от полунощ до зори — за голям ужас на малките. За щастие не валя, но на два-три пъти се наложи да задържат палатката срещу бесния вятър.
Тя устоя благодарение на дърветата, между които беше вързана, но не беше така с яхтата, изложена на поривите на вятъра н блъскана от бушуващите огромни вълни.
Разрухата беше пълна. Съдраната обшивка, изкъртените ребра, килът, счупен от няколко силни удара в дъното, скоро станаха на парчета. Нямаше за какво да съжаляват, защото отдръпващите се вълни отнасяха само част от тези отломки, повечето от които се задържаха на върха на подводните скали. Колкото до железните части, нямаше да бъде трудно да ги намерят под пластовете пясък.
През следващите дни всички се занимаваха именно с тази работа. Тук-там се търкаляха греди, дъски, метални кюлчета от трюма, предмети, които не бяха успели да вземат. Оставаше само да ги пренесат на десния бряг на реката, на няколко стъпки от палатката.
Трудна работа наистина, но постепенно, с големи усилия и тя бе доведена до успешен завършек. Интересно беше да се наблюдават как всички влачеха дружно и с насърчителни подвиквания някоя тежка дървена отломка, за която бяха привързани с въжета. За лостове им служеха части от рангоута или заоблени дървета, които улесняваха търкалянето на тежките неща. Най-трудно беше пренасянето до местоназначението на брашпила, кухненската печка и ламаринените съдове за вода, които тежаха много. Защо нямаха тези деца със себе си някой опитен възрастен, който да ги направлява! Ако Бриан беше с баща си, а Гарнег — със своя, инженерът и капитанът щяха да съумеят да избегнат много грешки, които те извършиха и щяха да извършат занапред. Обаче Бакстър, който разбираше от механика, прояви голяма сръчност и старание. Благодарение на неговите усилия и съветите на Моко, за забити в земята заострени колци бяха прикрепени скрипци, които увеличиха десетократно силите на тази дружина млади момчета и им помогнаха да довършат работата си.
С една дума, на 28-и вечерта всичко останало от „Слуи“ бе пренесено на мястото, откъдето трябваше да се натовари. Така най-трудното беше свършено, защото отсега нататък самата река щеше да се заеме с докарването на този материал до Френч-ден.